Ванина Вецина: Оптимист съм и вярвам в развитието на Северозапада

Ванина Вецина e народен представител от коалиция Продължаваме Промяната – Демократична България от област Монтана в 49 –то Народно събрание. Убедена е, че Областта има невероятен потенциал за развитие, трябва й само дългосрочна стратегия и отговорно управление. От срещите си с гражданите разбира, че всички искат по-добър живот.

Г-жо Вецина, организирате често приемни за граждани в различни общини. За какво ви питат най-често избирателите?

Освен приемните за граждани, аз всяка седмица говоря с хората по време на срещи и събития и смело мога да кажа, че съм провела стотици разговори на различни теми. Най-често, разбира се, хората споделят лични тревоги и проблеми и винаги се радвам, ако мога да помогна. Извън личните теми, въпросът, който преобладава е кога ще се подобри животът на хората от областта и въобще в Северозапада? Вече трето десетилетие сме свидетели на упадък, разруха и нисък стандарт на живот. Хората не вярват на никого, примирени и затворени в себе си са. Особено след местните избори, които, с много малки изключения, затвърдиха усещането за крепостничество и феодализъм.

В същото време за последната година категорично мога да кажа, че виждам пробуждане сред по-младите хора и в тях ми е надеждата. Забелязва се тенденция, макар и плаха, на завръщане на  образовани и граждански осъзнати млади хора и хора в активна възраст, които, натрупали опит навън, искат да работят за развитието на родните си места.

Една от първите прояви на тази активност беше влизането на млади хора в местната власт. Имаме вече общински съветници, които макар и да не могат да налагат дневния ред, са връзката на хората с местната власт и неин коректив.

Аз съм не само умерен оптимист, но и упорит и последователен човек и не се отказвам лесно. Вярвам, че открехнахме вратата на промяната и макар и бавно, ще излезем на сцената. Малко като в тангото – една напред, две назад, но важното е танцът да не спира, да завладява публиката и да накара все повече хора да повярват във възможностите си и силата на общото действие.

Какви са най-честите трудности, с които се сблъсквате в работата си?

Като народен представител една от задачите ми е да познавам региона, да знам от какво се нуждаят хората тук и да работя за изпълнение на техните искания. Първата част е лесна – аз съм от този край, обичам го и знам какво трябва да се направи за съживяването му. По-трудната част беше и продължава да бъде да убедя хората отвън в потенциала на нашия регион. Като чуя да ме определят като депутат от „най-бедния регион в Европа“ направо настръхвам. Това е една ужасна стигма, с която ми е най-трудно да се преборя. От първия ми ден като народен представител си поставих за цел да доведа в област Монтана колкото се може повече хора – лидери на мнение – общественици, народни представители, министри, експерти в различни сфери и да им покажа какво губи България като пренебрегва този регион. Повярвайте ми, сега от колегите ми от НС ще чуете толкова добри думи за Монтана, Берковица, Вършец, Лом и цялата ни област, колкото не са изговаряни през последните три десетилетия.

Това, разбира се, е само първата малка стъпка към подобряване на имиджа на Северозапада. С колегата от Враца Деница Симеонова обсъждаме общи инициативи и действия, защото трите области Монтана, Враца и Видин трябва да бъдат разглеждани като общ регион с огромен потенциал. Аз съм оптимист, но всичко изисква време.

Срещате ли разбиране от страна на правителството за реализирането на идеите си за подобряването инфраструктурата в общините и целевото финансиране от държавния бюджет?

Правителството Денков – Габриел направи решителна крачка напред – обяви Северозапада за свой приоритет и го доказа с конкретни действия. От първите дни на януари 2024 г. до края на февруари 2024г. министър-председателят Николай Денков, министърът на регионалното развитие Андрей Цеков, министърът на икономиката Богдан Богданов, министърът на младежта и спорта Димитър Илиев, 11 народни представители от икономическата, бюджетната, образователната и комисията по европейски въпроси бяха в Монтана и се срещнаха с местната власт, бизнес организациите, спортните клубове, образователните институции. Такъв интерес и ангажираност областта ни не е виждала от 30 години. Последваха действия, за които само преди година не можехме и да мечтаем.

Министърът на регионалното развитие Андрей Цеков заедно с председателя на АПИ Ясен Йорданов направи няколко срещи в региона и даде зелена светлина на важни инфраструктурни проекти, един от които е така чаканият скоростен път с тунел под прохода Петрохан. В началото на март бяха отворени 17 предложения за изготвяне на проект, всеки момент ще бъде обявен изпълнителят. При нормално протичане на процеса до края на 2025г. може да имаме готов проект и начало на строителни дейности.

При всички посещения на изпълнителната и законодателната власт бяха обсъждани мерки, които да помогнат на региона да се оттласне от дъното и стъпка по стъпка да подобрят живота на хората тук.

Какво е състоянието на пътната инфраструктура в региона и какво предстои да се направи за подобряването й?

Една от основните пречки за развитие на региона е липсата на добра транспортна свързаност  и това си говорим от десетилетия. Аз не искам да навлизам в детайли за всички транспортни връзки, но е факт, че основните пътища са ремонтирани или са в ремонт и ще приключат в кратки срокове. Проблем обаче остава вътрешната свързаност. Имаме пътища до ключови туристически дестинации, които са в окаяно състояние. За да отидеш на работа от Вършец във Враца, например, минаваш буквално през ями по пътя. Проведохме няколко срещи с кметовете на общини, министъра и АПИ, определихме най-спешните проекти и по тях вече се работи. За съжаление, не може с бюджета за 2024г. да се финансират всички пътища, които са изоставени не с години, а с десетилетия! Приоритет тази година беше даден за завършване на ключовите магистрали, надявам се в бюджет 2025 да влязат всички онези пътища в Северозапада, които няма да бъдат ремонтирани тази година.

Като народен представител какво успяхте да направите за развитието на бизнеса в област Монтана?

Ако се върна на стигмата за най-бедния регион, трябва да кажа, че тя върви с една грешна представа, че тук изобщо бизнес няма. Когато кажеш „бизнесът в Монтана“ като сборно понятие, те гледат учудено за какъв бизнес изобщо говориш. Съвсем различна е реакцията, когато кажеш Монбат, Крос, Компас, сладоледи Огоста…Всички знаят за тези компании.

Причините за това могат да се търсят в различни посоки, но за мен една от тях е липсата на силна и единна бизнес общност, която да е проактивна и да изисква от властта – независимо дали местна или централна, да работи за подобряване на средата и да създава условия за предприемачество и инвестиции.

С министър Богданов проведохме срещи с някои от ключовите фирми в Монтана, с колегите народни представители от икономическата и бюджетната комисии се срещнахме с работодателските организации, с РУО Монтана, учители и директори на средни училища обсъдихме възможностите за дуално обучение и изобщо подготовката на кадрите. Чуха се много разумни и реалистични предложения, към изпълнението на които трябва да се пристъпи в следващите месеци. Стига, разбира се, следващото правителство да припознае и като свой приоритет развитието на Северозапада.

На 2 април бяхме планирали голям икономически форум „Северозапад: Перспективата“ с участието на бизнеса от трите области – Монтана, Враца и Видин, кметове на успешни общини, работодателските организации, Института за пазарна икономика, експерти и анализатори. Събитието щеше да е под патронажа на министър-председателя и с участието на министрите на икономиката и на образованието и науката. Заради създалата се политическа ситуация го отложихме за по-късна дата и се надявам, че ще успеем да го реализираме и да проведем сериозен и качествен дебат за бъдещето на Северозапада.

Кога се очаква да бъде даден старт на ремонта на  компрометираната стена на язовир „Огоста“?

Ремонтът на язовир Огоста беше толкова затлачен с годините, че решаването на казуса му ми отне повече от година, първо като областен управител, а сега и като народен представител. Информацията беше противоречива, имаше толкова преписки, мнения и препоръки, кои реални, кои подвеждащи, че само благодарение на професионалната си квалификация на инженер – геодезист успях да изясня реалната картина. След това последваха отново срещи, преписки, молби до всички възможни институции. Ходенето по мъките приключи с поканата към министър Богданов да дойде на място и да се запознае лично с проблема. Благодарение на неговата ангажираност и оперативност за по-малко от месец всички заинтересовани страни се събраха и намериха решение. На последната среща в МИ и заедно с министъра на земеделието и храните се взеха решения, по които се работи в момента, но които изискват бързи реакции от община Монтана. Предстои ми разговор с кмета по този повод.

Помогнахте за възстановяване на РПУ-то във Вършец. От кога се очаква да заработи то отново?

Възстановяването на РПУ Вършец беше въпрос на сблъсък на аргументи. От самото начало твърдя, че Вършец има нужда от самостоятелно РПУ, но за съжаление отне време да убедя отсрещната страна. Трябва да кажа, че може би това е един от малкото случаи, в които всички народни представители от Монтана бяхме единодушни и всеки по свой начин допринесе за тази развръзка. Ще се радвам на подобен консенсус и при решаването на ключовите за областта проблеми.

Успявате ли да задържите младите хора и какво правите за тях?

Има плаха тенденция за завръщане на младите хора в областта. Животът в големите градове у нас и в чужбина е много динамичен и стресиращ за една част от тях. Възможността за дистанционна работа, съчетана с близостта до София, позволи на тези млади хора и семейства, които предпочитат по-спокойния живот и връзката с природата да се върнат, да ремонтират родните си домове и да се опитат да постигнат добър стандарт на живот. Именно те са тези, които в момента събуждат гражданското общество в малките населени места. Една част от тях вляха нова енергия в общинските съвети, друга започнаха да създават неправителствени организации и да разгръщат граждански инициативи в сферата на културата, туризма, социалните дейности. В Берковица и Вършец, например, виждаме съживяване на туризма, откриването на къщи за гости, търсенето на алтернативни форми на туризъм за привличане на млади хора. Голяма грешка на местната власт ще бъде, ако не използва тази енергия на младите за развитието на общините.

Всичко това обаче може да се превърне от плаха в устойчива тенденция, само ако се решат редица важни въпроси като подобряване на бизнес средата и привличане на инвеститори, осигуряване на заетост и достойно заплащане, като се подобрят социалните дейности и се предвидят стимули за младите семейства. Образованието, спортът, развлекателните дейности ще позволят на тези семейства да отглеждат децата си сред техните баби и дядовци.

Могат много неща да се направят и съм убедена, че регионът ни ще с развие.  Трябва обаче да излезем от модела на капсулирането и търсенето на решения всеки сам за себе си. Трябва да осъзнаем ролята на гражданската активност като двигател на промените, за да не ни задуши отново административната арогантност, корупцията и политическата интрига. Трябва ни консенсус за важните решения. Не става с магическа пръчка, но с последователни малки стъпки ще стигнем до голямата цел.

 Интервюто четете и във вестник Северозапад днес във вторник!