Трето поколение технолог пази традициите на видинското винарство

Александър Миков е трето поколение винар. Той е най-младият технолог по виното и високоалкохолните напитки в Северозапада. Само на 25 години е поел отговорността да прави напитките на „Видинска гъмза“. „Дядо ми ме привлече да берем грозде и да правим домашното вино. Той е завършил в Украйна за технолог и е работил в изба Магура. Така се заинтригувах от традиционния поминък за този край. След като през 2007 година това стана бизнес на баща ми Петко Миков, взех окончателно решение да се посветя на омагьосващия свят на виното“, споделя Александър.

„Нашата фирма се грижи за лозя над Флорентин и Неговановци. В тях залагаме на регионалните сортове Гъмза , Памид и Ркацители, а също и класическите- Каберне, Мерло и Мускат. Гъмзата е етикетът на този регион и наше призвание е да правим вина от нея, с които да се гордеем. Последното вино, което направих от нея, е експеримент в стил „Амароне“. Оставихме на дъното на касетите около 2 тона грозде, което да изсъхне естествено за две седмици. По този начин в него се концентрират съставките-захари и киселини. След като го винифицирахме, го поставихме да отлежава в нови френски бъчви. Аз съм първият, който експериментира с това полуамароне от сорта Гъмза у нас, а има подобен експеримент с Мавруд. Надявам се с него приятно да изненадам винената общност“, уточнява Миков-младши.

Другата изненада със сорта е натурално вино Гъмза без сулфити. Оригинални експерименти на „Видинска гъмза“ са оранжево вино от сорта Ркацители и пенливо от Мускат отонел. То е произведено във ферментатор акратофор по метода „Мартиноти-Шармат“. „Стремим се към малки партиди от интересни вина, за да се гордеем с това, което сме направили“, признава младият енолог, който набляга на работата.

„Нещата се случват бавно, но съм оптимист за винения ренесанс на нашия край. Появиха се сериозни инвеститори като Бонония естейт. Винарните около Видин са вече 5 във Видин и като добавим и двете в Белоградчик- Магура и Боровица, конкуренцията ще тласне и винените туристи да преоткрият Дунавския тероар“, споделя Миков.