117 години от Илинденско-Преображенското въстание

Да почетем врачанския войвода Кръстю Българията 

На 20 юли 1903 година избухва славното Илинденско-Преображенско въстание. То е най-голямото въстание на балканските християнски народи срещу турската власт. Обхваща стотици километри територия от Охридското езеро да Черно море. Организатор е Вътрешната Македоно-Одринска  революционна организация/ВМОРО/. От основаването си през 1893г. в продължение на десет години Организацията се готви за този ден. Автономията на Македония и Одринско се превръщат в знаме за всички поробени българи в Османската империя и за гражданите на свободна България. Създадени са стотици революционни комитети, разраства се четническия институт създаден от Гоце Делчев, в Македония и Одринско действат десетки чети. Обстановката се нагнетява от множеството афери, четническата акция през 1895г. и Горноджумайското въстание през 1902г. В такава обстановка за никой не е изненада, когато в уречения юлски ден на 1903г. членовете Главния щаб на Битолския революционен окръг Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, под ударите на смилевските камбани издигат призива „хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“.

Във Вътрешната организация и в Илинденското въстание участват и стотици борци от свободна България. Един от най-изявените е войводата от Враца Кръстю Българията.

Кръстю Николов Катранкьов /Кръстю Българията/ е роден в града под Околчица през 1874 г. Нямащ възможност да се образова, постъпва в българската армия, а през 1895 година я напуска, за да се включва в Четническата акция на Върховния комитет. Участва в сраженията в Мелнишко. Оттогава датира и познанството му с поручик Борис Сарафов. Включва се дейно в работата на Върховния Македоно-Одрински комитет и в Тайните Македоно-Одрински подофицерски братства.

През 1899 г. е произведен в чин фелдфебел. По това време Вътрешната организация изпитва остра нужда от войводи за четите, които да имат военна подготовка. Кръстю е подготвен от своя командир Борис Сарафов и в началото на 1900 г. е изпратен в Македония. Известно време е четник на Михаил Апостолов - Попето, a след това, до края на 1902 година е Тиквешки войвода на ВМОРО.

През 1902 г. Гоце Делчев натоварва Михаил Герджиков със задачата да се прехвърли в Одринска Тракия, където изграждането на ВМОРО върви бавно. Герджиков взема със себе си няколко от натрупалите опит в Македония войводи. Между тях е и Кръстю Българията, който е определен за войвода в Чокленско. Кръстю се захваща с новата си задача и една от първите му работи е да унищожи турските банди, тормозещи българското население в неговия район.

От март 1903 г. Кръстю Българията е прехвърлен за войвода в Малкотърновско, за да подготви населението за предстоящото въстание. Той е делегат на конгреса на Одринския революционен окръг, състоял се на Петрова нива през юли 1903 г.

След разгрома на въстанието Българията участва в съвещанието на войводите през януари 1904 г. в София. През пролетта на същата година той е изпратен за войвода в Кочанско и на 1 август навлиза в Македония през Кюстендилския пункт на ВМОРО с малка чета от 5 души. На място той привлича към четата още местни дейци.

Кръстю Българията е делегат на конгреса на Скопски революционен окръг на който присъстват някои от най-прославените войводи и дейци на ВМОРО, като Даме Груев, скопския войвода Ефрем Чучков, щипския войвода Мише Развигоров, кратовския Атанас Бабата, Коста Нунков, Тодор Александров и др.

След конгреса Кръстю Българията идва в България, за да сформира нова, по-голяма чета за своята околия, която е съставена от 28 души, между които войводата е подбрал стари, опитни четници от Одринско, с които е воювал срещу турците по време на въстанието.

През 1906-1907 г. Кръстю Българията като кочански войвода води редица сражения със сръбски чети и до голяма степен успява да парира сръбската пропаганда в околията.

През Балканската война (1912-1913) той е войвода на чета № 16 и действа в района на Родопите и Беломорска Тракия. За проявена храброст в сраженията срещу турците на 15 май 1913 г. е произведен в офицерски чин – подпоручик.

След започването на Междусъюзническата война участва в сраженията при “Черната скала”. Умира от холера в края на 25 юни 1913 г. и е погребан в гр. Демирхисар, Серско.

Преди няколко години ВМРО започна инициатива за построяване на паметник на Кръстю Българията във Враца. В подкрепа на начинанието се включи Инициативният комитет „Памет за Враца“, а община Враца определи мястото на бъдещия паметник. То е недалеч от родната къща на Българията, до днешния площад Макгахан.  Министерството на отбраната отпусна сума за паметния знак, които е в процес на изработка. Необходими са още малко средства за поставянето му и облагородяването на района. Очаква се през есента на 2020г., врачани да имат място на което да отдават почит на своя смел и безкомпромисен син.

Красимир Богданов