Андрей Новаков: Помощта от ЕС трябва бързо да стигне до хората в България

Битката срещу пакета „Мобилност“ продължава

Андрей Новаков е роден на 7.07.1988 г. в Пазарджик. Израства в Момина клисура. Завършва средно образование в Професионалната гимназия по електротехника и автоматика в София. Завършва магистратури по “Публична администрация” и “Право” в ЮЗУ “Н. Рилски” в Благоевград. Става евродепутат през 2014 г. след като Томислав Дончев става вицепремиер в първото правителство на Бойко Борисов. При встъпването си в длъжност е най-младият член на Европейския парламент и един от най-младите в историята на институцията. Лауреат на класацията на списание Форбс “30 под 30” за най-успешни млади хора в Европа, категория “Политика”. Създател е на първата българска програма на ЕС - A.L.E.C.O. На 6 октомври 2015 година Европейският парламент одобрява доклада “Новаков”, след който България получава 6,377 милиона евро финансова помощ за справяне с последствията от наводненията и тежката зима през същата година.

Андрей Новаков е за втори мандат евродепутат от ГЕРБ/ЕНП в Европейския парламент. От миналата есен той откри информационен офис в гр. Враца, който е продължение на съществувалия преди това на Владимир Уручев. 

Г-н Новаков, какво е да сте един от най-младите в Европейския парламент?

Всъщност, няма никакво значение дали си най-млад или най-стар от избраните 751 евродепутати. Важното е да станеш разпознаваем, да има ясни видими резултати от твоята работа. Да си допринесъл за по-добър живот на хората. Затова сега съм концентрирал всичките си усилия върху каузи, които имат реален, измерим резултат, който може да се пипне и види от хората. 

Кое свое действие определяте като такъв успех- реален и видим?

Това е одобрената от ЕК програма ALECO, която е изцяло българска, част от Еразъм с идеята 120 млади европейски предприемачи да придобият опит и идеи, за да развият бизнеса си с обмен в САЩ, Сингапур и Израел. До момента 12 българи от 264 кандидати са в различни фази на конкурса. Ще се радвам, когато първият успял от тях се върне и развие свой иновативен бизнес в страната. Или отпускането на близо 12 млн. лв. за покриване на щетите от наводненията.

Станахте особено популярен като се качихте на ТИР, за да защитите българските превозвачи. До къде стигна казусът и какви поуки можем да извадим от ситуацията?

Въпреки негативното за България и останалите страни от Източна Европа гласуване, битката за справедливост продължава. 9 страни смятат мерките за несправедливи и дискриминационни. Надяваме се, че правителствата на заинтересованите държави и самата ЕК ще отстоят разбирането си, че когато са го предложили преди три години не са целели този резултат- да са връщат празни камиони, да се връщат водачи. Очаква се и екологична оценка на връщането на камиони. Полша и Литва вече са изразили готовност да го оспорват в съда на ЕС. Особено ценно е, че българските евродепутати се обединихме против пакета „Мобилност“ и го приехме като национална кауза, независимо от позицията на отделните групи.

Особено коментирана тема в нашия регион е „Зелената сделка“ на Европейския съюз. Какво е вашето мнение по темата?

По темата се води интензивен дебат. Трудно е да се интегрират двете крайности и да се адаптират в значителна степен. Осигурено е значително финансиране за прехода към зелена икономика. Вярно е, че всеки иска чист въздух, вода и природа, но това не може да бъде на цената на стотици хиляди хора, останали без работа. Има богати държави, които могат да се погрижат за тях, но България не е такава. Не може цели региони да погинат и миньорите да останат без работа веднага.

Разпространението на коронавирус продължава, българи остават без средства и работа, как европарламентът помага в тази ситуация?

С право и аз в първия месец и половина критикувах бездействието на ЕС. След това се намери спасителен план с финансиране от 750 млрд. евро. Задачата ми в Европейския парламент е да направя така, че помощта от ЕС във всички направления да стигне до България бързо, а условията за ползването й да бъдат гъвкави и достъпни. Лятото за едни означава почивка и ваканция, за други значи прехрана. Хората са склонни да жертват лятото в името на сигурността и здравето си. Важно е да не бъдат изправени пред този избор. Смятам, че вместо да се правят нови правила и програми за тези средства, трябва максимално да се използват съществуващите управляващи органи и програми, за да се ускори пътят на парите до общините, фирмите и хората. За съжаление, не можем да върнем изгубените животи, но трябва да възстановим икономиката. Доказателство за капацитета на ЕС е фактът, че две трети от компаниите, които откриват ваксина, са европейски.

Как се справя България с пандемията, на фона на останалите държави членки на ЕС?

Реакцията на правителството беше бърза и навременно се наложиха строги мерки. Това направи контролирано развитието на епидемията, за да издържи здравната система. Тя също беше подготвена и след това мерките се разхлабиха, за да не се срине икономиката. Някои сектори пострадаха сериозно, но други се крепят. Затова е необходима сериозна финансова инжекция.

Да очаква ли подкрепа Северозападът от следващия програмен период?

Да. Кохезионна политика ще има, за да се осигури чрез бюджета на ЕС догонващо развитие на регионите. От година и половина настояваме за това, още повече, че в съседните държави тук също се намират изостаналите региони. Ето това е парадокс: Видин трябва да е изключително развит, защото се намира на две граници, на най-голямата европейска река, но как да бъдеш богат при бедни съседи. Когато започнахме с кмета на Враца и мой приятел Калин Каменов да говорим за този проблем- наистина най-важното е инфраструктурата и  пътищата. В последните  години се направи доста в тази посока. И Враца е пример за инвестиционен интерес. Но другото важно нещо са хората. Образованите, инициативни и милеещи за своя град млади хора, като тези абитуриенти в красивото Оряхово., на които връчих дипломите. Убеден съм, че след разширението на пътя Ботевград-Видин към региона ще се насочат сериозни и честни инвеститори. Ще се върнат и емигрантите, и младите, защото тук ще има много възможности, каквито по света няма.

Интервю на Иво ЙОРДАНОВ