Филмовата звезда на Враца угасва преди 24 години

Людмил Кирков, един от най-добрите творци на българското кино, почина на 12 декември 1995 г, два дни преди да навърши 62 години /роден е във Враца на 14 декември 1933 г/. При посещение във Враца, за мое интервю големият кинорежисьор сподели: ”Аз съм от тази епоха и съм длъжен да оставя белег за нея”. До края на живота си той защитава тази позиция, дори когато среща неразбиране, съпротива, отрицание. Обичан, заплашван, пренебрегван, необходим, Людмил Кирков вложи в съкровищницата на българското кино най-силните и големи филми – неговият Белег за епохата.
Добротата, най-силната черта в характера на Кирков, е основна тоналност във филмите му, Чрез нея той разкрива злото, грозното, нравственото и безнравственото, духовното и бездуховното с образи, истински до документалност. Това често му навлича гнева на властимащите, които се опитват да го цензурират. „Куково лято” например въобще не излиза на екран. Но киношедьовърът „Оркестър без име” събира рекорден брой, над 2 милиона зрители. На такава популярност и дълъг живот се радват и „Момчето си отива”, „Матриархат”, „Селянинът с колелото”, заснети във Враца.
Според близки и колеги на Людмил Кирков, той не е изкушаван от славата и суетата, от конюнктурата и властта, от фестивали и показност. Кирето, както го наричат, остава верен на нравствените идеи, които изповядва във филмите си.
/От книгата „XX век. Личности и съвременници”/
Признателна Враца издигна мраморен паметник на своя съгражданин, който беше открит тази година на 24 май. Модерната визия съчетава формата на кинолента с барелефен портрет на режисьора. Под образа му е монтирана чешма, така че всеки, който се наведе, да отпие от водата и да направи своя символичен поклон пред таланта на Людмил Кирков. Автор на паметника е скулпторът Милен Каменов, а на постамента от бял врачански камък със златни букви са изписани заглавията на неговите 15 незабравими филма.

Цветана ЕВГЕНИЕВА