Болница печели с контрол и прозрачност

Валери Лачовски е прокурист на многопрофилната болница в Кнежа от 6 години. Икономист по образование, семеен, с 3 деца.

Г-н Лачовски, как завърши финансовата година за МБАЛ-Кнежа?

Завърши повече от успешно. Успяхме не само да покрием разходите, а излязохме и с минимална печалба към 1500 лв. За справка през 2016-а приключихме на загуба около 60 000 лв. Взехме се в ръце, направихме нужните корекции и резултатът е налице.

На какво отдавате положителния финансов резултат?

Най-вече на съвестната работа на медицинския персонал. Ние не връщаме пациенти, напротив – обслужваме почти на 100 % и неосигурените граждани, които идват за помощ при нас. Не искаме пари под масата за каквито и да било грижи и медикаменти. Пациентите са доволни от услугите и след време, когато се наложи, пак се връщат при нас. Вярват ни, разчитат на нашите грижи и внимание и нещата се получават. Ние разбираме хората, познаваме региона, който е много беден, и се стремим да предоставим максимално добра услуга на хората.

Добрите ни финансови резултати се базират също и на иновации в материалната база, които намалиха значително режийните ни разходи. През миналата година със средства по норвежкия механизъм внедрихме мерки за подобряване на енергийната ефективност на сградата. Подменихме всички стари чугунени радиатори с конвекторни, които работят на газ. Те са много икономични и топлят по-ефективно цялата сграда. В резултат сега плащаме с 50 % по-малко за топло. Паралелно разположихме и слънчеви колектори на покрива, които правят така, че да има топла вода постоянно.

Как съумявате да поддържате добра финансова дисциплина, когато общински болници в цялата страна изнемогват и протестират. Каква е Вашата формула?

Ние също страдаме от проблемите на другите общински болници. Стойността на нашите клинични пътеки също не е увеличавана от години, а разходите ни растат с бързи темпове. Така например, сега трябва да се вдигне минималната работна заплата, а постъпленията на лечебното заведение не са нараснали. Налагат се правила и рестрикции, за да генерираме нужния ресурс. За целта обаче трябва да има разбиране у самите медици. Това е и причината от 6 години насам /откакто съм прокурист на болницата/ ежеседмично да събирам началник-отделенията и да им представям актуалните проблеми, финансови разчети и предизвикателства пред екипа. Аз съм икономист и по същество болниците са търговски дружества. Ние обаче не произвеждаме вафли, а се грижим за човешкия живот. Затова трябва двете компоненти – икономическата и медицинската, да вървят ръка за ръка. За да се случва това, трябва да са налице две неща – контрол на лекарската работа и прозрачност в управлението. Първото се налага, защото медиците не са финансисти и невинаги съумяват да съблюдават и приоритизират разходите.  Тогава обсъждаме всички заедно вариантите и реалните възможностите на болницата. От друга страна, за да работят тук, лекарите трябва да знаят, че са обезпечени финансово и ресурсно, за да полагат нужните грижи за болните. Именно поради тази причина аз непрекъснато съм в отворен диалог с тях. Стремя се да задоволявам и финансовите им нужди, защото без тях болницата няма как да съществува. Така – съчетавайки контрол и прозрачност, аз открих тази поне за момента успешна формула за колаборация с медицинския екип на МБАЛ-Кнежа.

Все пак подкрепяте ли протестните действия на медиците от другите общински болници в страната?

Да, подкрепям ги. Имам обаче и вяра, че настоящото ръководство на здравното министерство ще направи нужните промени, за да поема системата глътка въздух.

Какви според Вас са най-спешните мерки за оздравяване на здравната ни система?

Задължително и на всяка цена трябва да се оздравят закъсалите многопрофилни болници като врачанската, които обслужват широк спектър от население и предлагат голяма гама здравни услуги. Тези лечебни заведения са гръбнакът на здравеопазването. При закриване на отделения в тях пациентите започват да търсят помощ в общинските болници, където невинаги са налице нужните ресурси, специалисти и леглова база, за да се поеме тази допълнителна натовареност. Според мен трябва да се направи цялостен одит на всички областни болници в страната и най-вече да се увери  ръководството на здравното министерство, че частните структури са излезли от обхвата на тези лечебни заведения.

Другата крайно наложителна промяна, както вече казах, е поскъпването на клиничните пътеки съобразно разходите за предоставяне на медицинските услуги.

Споменахте повишен пациентопоток вследствие на затворени отделения в областни болници. Достигат ли до Вас бивши пациенти на МБАЛ „Христо Ботев“ във Враца?

Достигат, да. Още не в размери, с които да не можем да се справим, но определено се създава такава предпоставка, особено с временното затваряне на Кардиологията в МБАЛ „Христо Ботев“. 

Колко пациенти приблизително обслужва годишно МБАЛ-Кнежа?

Около 4000. Тази бройка е сравнително константна до момента. При нас идват хора от около десет общини.

Колко отделения функционират в момента и обезпечените ли са те с кадри и апаратура?

Имаме 5 отделения – Детско, АГО, Физиотерапия, Вътрешно /със специален фокус върху сърдечните проблеми/ и Неврология. Всичките ни структури са обезпечени с апаратура, като неотдавна купихме и нов рентген.

Въпросът с кадрите е решаващ за всяко лечебно заведение. При нас няма глад за квалифициран персонал. Истина е, че никога няма да ни стигат санитарите и сестрите, но не можем да си позволим да назначим повече. Подсигурили сме санитарния минимум от добре подготвени специалисти, а лекарите ни са предимно местни хора, на които пациентите се доверяват без проблем.

Кауза ли е за Вас управлението на общинската болница в Кнежа?

Да, категорично. Животът ми е минал тук, милея за хората и искам нещата да се развиват. Преди години не съм вярвал, че някога ще се занимавам с мениджмънт на здравно заведение. Тежко е, но си заслужава, защото виждаш как резултатите от работата ти се отразяват в по-добри грижи за хората в родното ти място. А това е истински удовлетворяващо.

Интервю на

Петя ВАЛЕНТИНОВА