Европарите за България са същите, но ще се усвояват много по-трудно

На 8 февруари евродепутатът Ивайло Калфин посети Враца. Той участва в гост-лекторската програма на СОУ „Васил Кънчов”, където запозна бъдещите предприемачи с възможностите, които им предоставя членството на страната ни в ЕС. Калфин проведе работна среща с кмета на Враца Николай Иванов и с представители на бизнеса и финансите по покана на ТПП-Враца. Представяме ви неговите виждания за новия европейски бюджет и опасностите за България от него.

В момента текат сложните процедури по приемането на бюджета на Европейския съюз. Той се приема за срок от 7 години, за да има предвидимост в проектите, които ще се финансират. Приемането преминава през два етапа- „да” от 27-те страни членки и на Европарламента, като заедно с бюджетната рамка се утвърждават и 65 директиви, оказващи как да се харчат парите. Големият дебат в момента е дали бюджетът да бъде намален. Всъщност той е в размер на 1 033 млрд. евро за 7-те години и всъщност не е никак голям. За сравнение- той е 2 пъти по-малък от този на Германия и 50 пъти от общите бюджети на страните-членки. Много е важно да се разбере обаче, че пестенето няма да свърши работа, защото без европари няма публични инвестиции. Вторият важен факт срещу пестенето е, че тези пари се харчат от страните членки и само 6 % отиват за администрацията, която наброява 60 000 човека- толкова, колкото са в английския град Бирмингам!

Предимството на европейските пари е, че те са добре насочени в ефективни проекти и привличат държавни и частни инвестиции. Доказано е, че на всяко евро се влагат още 3 в икономиката. Тоест, всяко спестено ще доведе до загуба на още 3!

През следващия период България ще получи същите пари, като 2007-2013 г. с увеличение от 1 %, което според мен не е добре, защото това беше договорено през 2006 г. Не виждам как с тези средства ще успеем да догоним другите страни. Увеличават се средствата за земеделие, но през 2016 г. преките субсидии отново ще бъдат под средните за евросъюза, което лишава фермерите от конкурентност.

Другата важна тема е компенсациите за затворените 4 блока на АЕЦ Козлодуй. Необходимите средства за това са 850 млн. евро. Обещани са ни 450 млн. евро, а са ни дадени 260 млн. евро. Освен това има предложение компенсациите да спрат през 2020 г., а нашият план е до 2030 г. Това би означавало тежестта да се поеме от националния бюджет. На практика на България се дава само една трета от необходимите средства, а на Словакия и Литва- половината!

Другият проблем пред страната ни ще дойде от много по-трудното усвояване на средствата- в зависимост от резултатите по изпълнението на Стратегия Европа 2020. Например- трайни работни места, колко е подобрена конкурентноспособността или енергийната ефективност, или иновациите. Приоритет ще се дава на проектите с общоевропейско значение- жп транспорт, широколентов интернет, енергийни връзки, а за това има конкуренция между всички страни.

Хубавото е, че ще има нова програма за младежка заетост, с бюджет от 6 млрд. евро. В България по този показател сме в средата- с 24 %, но по проучвания на ЕК хората до 25 години, които не работят и не учат са 40 %. В развитите държави като Австрия този процент е 4, а в Испания- 54%! Досегашните мерки у нас очевидно не дават траен резултат. Трябва да се почерпи опит от двуосната система, при която държавата и работодателите си поемат разходите. Например- в професионалното обучение- младежът полага труд в частна компания, като едновременно повишава квалификацията си и получава стипендия и заплата като след това остава трайно нает.

Притеснен съм от факта, че след две-три години общините няма да имат възможност да съфинансират проектите си дори на досегашните нива на средства от еврофондовете и трябва да се намери механизъм този проблем да бъде избегнат. Вече е факт и неравномерното развитие на регионите и на икономиката, а тези дисбаланси пораждат проблеми. За най-бедните региони в ЕС се дават т.наречените подаръци- средства, които са извън правилата на програмите. За съжаление, за България няма такива подаръци. Разговарях на тези тема с външния министър Николай Младенов и с постоянния представител на страна ни в Брюксел. Според тях този силен аргумент не е използван, защото това щяло много силно да ни ограничи.

Вече е факт, че вървят процеси на разделяне на Европа.Както умело се изрази един журналист, това не са две скорости, които можеш да превключваш, това са два стълба, от които не можеш да прескачаш! Идеята е, да се сформира силна еврозона, за да се спаси еврото и хлабава периферия. Мястото на България трябва да е на масата на вземане на важните решения, защото ЕС помага на България, а не и е в тежест. Като държава трябва да настояваме всички промени в ЕС да са отворени за всички държави и в същото време да поемаме нашите ангажименти. Затова е необходима дискусия в нашето общество- за какво сме готови и какво искаме. Ако не вървим по този път- ще останем на все по-нестабилните Балкани.