Врачанин написа книга за Полша

Врачанинът Валентин Михайлов, който е преподавател в полски университет, издаде нова книга. Научният труд носи името  „Полша ‒ пространствена култура и култура на пространството”. Интересен е фактът, че той развива научна дейност точно в този полски университет, който щеше да открива филиал във Враца по време на мандата на Тотю Младенов като кмет. В интервю Михайлов споделя, че книгата е плод на авторска концепция, осмисляна в течение на дълъг период.

Както редовият гражданин, така също архитекти, проектанти и местна власт има какво да научат от тази книга.  „Съдейки по безидейното откъм обща визия застрояване на градовете ни днес, по безвъзвратния упадък на хиляди села, състоянието на морските ни курорти, те трябва много да учат. Да не говорим за безвкусното стилизиране на бул. „Витоша“ като пешеходна зона или пък визуалното и менталното мутризиране на „Студентски град“, иначе прекрасен като първоначална концепция. Разбира се, споменавам само отделни примери, в общата картина има разнородни явления, позитивни също“, споделя Валентин Михайлов.

С убеденост твърдя, че можем да изучим и приложим опита на някои полски общини в сферата на т.нар. „граждански бюджет“, свързан с реализиране на предимно камерни проекти за облагородяване на пространството, инициирани и одобрявани от гражданите.  

По какво обаче българските и полските градове си приличат, поне на пръв поглед? Според автора на книгата…по панелните жилищни квартали. В сравнителен план в състоянието им днес има драматични разминавания. В България първият панелен блок бе саниран неотдавна, преди три или четири години. За Полша това е една стандартна строително-ремонтна задача, която е по силите на всяка средно амбициозна фирма в бранша. Може би малко опростявам нещата, но при нас опаковането на един блок със стиропор се отчита от правителство и кметове като епохално постижение... Има и речи, фолклорни носии, рязане на ленти... въобще чудо невиждано. Всичко това обаче e белег не на развитието ни, а на нашето изоставане. На места постсоциалистическата еволюция на българското пространство е в толкова примитивна фаза, че боядисването на оградата на училищния двор се приема за събитие. Поне в някои селища е така. В полските градове се построиха стотици нови стадиони, библиотеки, концертни зали, университетски кампуси, медицински комплекси по последни световни стандарти.