Вечер на руските песни направиха в Бяла Слатина

25 януари е рождената дата на Владимир Висоцки.

От няколко години насам, в навечерието на този ден в читалище „Развитие“ в Бяла Слатина се провежда среща, посветена на великия бард. И този път минусовите температури не попречиха на почитателите и любителите на руската култура и изкуството на Висоцки да се съберат в залата, която се оказа малко тясна за всички.

 На чаша чай с руски песни и Висоцки бяхме заедно – учители, ученици, представители от Общинска администрация, зам. кметът Боряна Петкова, представители от клуб „Русофили“, млади и възрастни.

За няколко поколения българи той беше "най-високият" - човекът-струна, с чиито песни всеки изливаше собственото си недоволство.

Песните на Висоцки не просто докосват душата ти, карат те да ги подхванеш и няма как да ги слушаш като фонова музика. Така и ние си попяхме заедно със смесен камерен хор с диригент Пламена Гешковска и вокална група „Бони-бон“ с ръководител Ива Йотова. Разгледахме много познати и не толкова известни фотографии на поета, четохме стихотворения и си говорихме за него…

„И не си доживях, и не съм си допял...” Такива откровения пишеше Владимир Висоцки. И наистина не си доживя, и не си допя – отиде си само на 42 години.

Висоцки беше пророк с онова негово: „Аз ще се вмъкна в душите!”

И наистина го направи

Той не успя „да излезе жив от огъня”, но продължава да бъде обичан, да бъде преоткриван, защото „бунтарите” на времето винаги са различни и се помнят. За него може да се говори в минало време, но не и в свършено…

„Смъртта е като точка (писа Марина Влади), останалото е мълчание”. Но след името на Висоцки не може да се сложи точка, не се мълчи, а се пее, защото той сам го каза приживе „Аз не обичам изхода фатален – не ще се уморя да бъда жив”….и намери начина, за да го изпълни….

Една споделена януарска вечер – „На чаша чай с руски песни и Висоцки“ – всички заедно…

                                               Валентина Бобойчева