Попица вдигна постамент на първия си кмет

Всеки кмет по своите възможности и времето, в което е живял, е оставял по нещо значимо за родното село Попица, подчерта в словото си при откриването на паметна плоча в село Попица, Белослатинско, Детелин Хитков, председател на тукашния детско-юношески клуб „Слънчице”.  В нея е увековечено името и делото на първия кмет на селото Никола Тодоров Островски – Бусера.

След Освобождението през 1878 година селото е малко. Къщите са предимно землянки, разположени на мястото, където днес тук има църква. А кметството се помещава в сградата на конака. След Островски, който е избиран и втори път, кметове са Станчо Динов и Дилко Кехайов.

Детелин Хитков допълни, че от 1894 година управниците се избират за по една година, като честта се пада на по-будните и просветени хора. Списъкът започва с помака Исмаил Дураков от фамилията на колесарите. Следват го Иван Кременски, Белчо Велчев, Островски (за втори път), Димитър Луканчовски, Иванчо Танов-Даскала. Дълъг е списъкът с имена на кметове, заставали начело на селото от 1920 година до днес. Те се помнят. Както и стореното от тях. През 1922 е построено училище и трудовашки път от тогавашния кмет Дилко Балтийски. Телефон е въведен от Върбан Староселски, управлявал през периода 1920-1927-ма. Здравен дом от Христо Нинов, организирал засаждане на акациева гора в местността „Трънското” и създал дарителски фонд за подпомагане на бедни деца от Попица да учат. Годината е 1934. С радио и читалищна сграда селото се сдобива през 1935 и 1938 година, по времето на кмета Васил Хлебаров. Прогимназия се съгражда през 1941 от Иван Нинов. ТКЗС се учредява тук през 1945 от Никола Шабански и Илия Йотов. Селото е водоснабдено от Илия Йотов, година по-късно. Шосе до Бяла Слатина трасират за две години (1924-26) кметовете Тошо Димов, Минко Ребърковски и Йоло Ценов; тротоари и шосировка на улиците се изграждат през 1949/1950 от Александър Върбанов. Той строи и тукашната детска градина. Същата година – 1950 – Попица е електрифицирана напълно от Павел Велчев. От 1953 до 1962 тук се построяват фурна, баня, мост над реката, автоспирка, стадион, алея на розите и липите – от кметицата Мика Йотова.  Пристройка на здравната служба, топлофикация и канализация прави Йото Нинчев през 1997 година. Той активно съдейства за организиране на земеделската кооперация „Любомир и за откриването на цех на шивашкото предприятие „Рила стил”. С чешма пред кметството и асфалтиране на три улици местните хора помнят времето на Васил Лазаров. Йото Йотов въвежда домашен социален патронаж през 1999-2000 година. От 2003 до 2011 кметицата Таня Петкова участва активно в изграждането на паметника на загиналите, разположен до селската църква, и на две детски площадки; в проектите за ново улично осветление и отводняване на квартала до някогашната цигларница; в ремонта на детската градина. Юли Йолов прави чешма до автоспирката и възражда местния футболен отбор (2011-2015). Днес кметица на Попица е Недялка Велчева. До момента тя е изградила три детски площадки; почистила е мюсюлманския гробищен парк и отчасти – християнския. Вероятно с още добри дела ще се впише и тя в историята на някогашното многолюдно и будно село Попица.

Инициативата за паметната плоча е на правнуците на Никола Островски – Христина, Добрина, Венцислав и Цеца, които са му горди наследници, но искат и следващите поколения да знаят името и делото му. Тя е поставена на фасадата на селския музей. Същия ден, по време на тържеството, е открита и втора паметна плоча – в памет на човека, който дарява своя дом за музейната сбирка на Попица – Петър Шабански.

Цвета СТЕФАНОВА