Тодор Костадинов- пазителят на старите български сортове грозде

Тодор Костадинов- пазителят на старите български сортове грозде

Едва ли днес някои може да си представи северозападното винарство без Тодор Костадинов. Родното място, дълбоките корени и наследственото лозе връщат сладкаря от Змееборец, покорил шоколадовия връх на София, в живописното берковско село Боровци.

С присъщия си северозападен хумор е нарекъл лозарската си фирма „Агрофитнес“, в чиято емблема се вплитат човекът с мотиката и узрелия грозд. Когато решава да стопанисва лозя, от 10-те условия за успешен бизнес отговаря само на едно- има желание.

Днес, 12 години по-късно се шегува, че вече отговаря и на второто- лозето му е край асфалтовия път, което в бедния Северозапад наистина е голямо предимство. А честно казано, и на третото- на баир, защото местността се казва Глогово бърдо. С невероятна гледка към Ком, Тодорини кукли и Врачанския Балкан. Има влага и е проветриво, така че „фитнеса“ е по-лек и приятен. Но не е било така, когато с багер е разкопавал земята, за да насади лозите. Или когато между отделните парцели има отводнителни вади с мостове, които преди държавата е нарекъл „Дунав мост“ 1, 2, 3 и 4 и се надява да има такива скоро и над Дунава.

Купувах лози и колове, признава Костадинов, но всъщност той следва своята страст, която превръща в мисия: да спаси старите български сортове: Зарчин, Памид, Гарваново око, Димят. Дълго време изследва качествата и спецификата на отглеждането им, както и превръщането им в автентични вина.

Сега притежава около 20 дка, от които 10 дка са 45-годишни лозя с типичните сортове, а в новите има Рубин, Враняц, Врачански мискет, Варненски мискет, Димят и Тамянка. „Трябва да преоткрием старите местни български сортове и да направим виното посланик на този автентичен тероар. Във виното Костадинов е занаятчия, който реконструира старите вина от старите лозарски книги, с избор на комбинация между сортовете, но и новатор.

"Моят стил е не на пищните небца, а на селяка, ловеца, бонвивана, на хората с мишници, а не с папийонки. За нас, българите виното е било храна и енергия. С литър вино нашите деди са си връщали силата след тежкия делник", напомня Костадинов. Правя крепки и сочни вина като едно време и затова ценителите признават, че от тях им се пие повече, че виното сладни и увлича. „Виното да искри на еликсир, казваме ние севернозападняците, което ще рече да сияе на слънце“, а не да е плътно и тежко като мавруд или мелнишките купажи.

„Необходим ни е агроразум, за да съберем миналото на винарството с бъдещето му. Искам и правя запомнящо се, натурално и лесно разпознаваемо вино, което носи изявен характер от тероара, но и българската ни идентичност. Това е занаятчийско виноделие, вдъхновено от прекрасната гледка на лозето и лозите, на искрите във виното, които идват от хилядолетната ни земя и история, споделя Костадинов.

От тези природни дадености се получават най-доброто грозде и вино. В 50 годишните лози има невероятна хармония на киселини, захари, танини и алкохол. Искам да превърна Боровци в място за винен туризъм, за приятелски срещи и положителни емоции. Но затова ще ви разкажем друг път.

Иво Йорданов




2020-02-16 09:02:37