Скулптор, изкуствовед и краевед си спомнят за строителството на паметника на загиналите за национално освобождение в Монтана

На 28 ноември 2023 г. по предложение на учителя по история и цивилизация Николай Стефанов се проведе среща между десетокласниците от Второ СУ "Н.Вапцаров" и двама от основните създатели на паметника на загиналите във войните за национално обединение от град Фердинанд (дн. Монтана). В срещата взе участие и председателят на Дружеството на краеведите в Монтана, Стефан П. Стефанов. Срещата е по повод разработване на училищен проект, свързан с историята на българската армия.

         Най-напред десетокласниците представиха в разкошния кабинет по история и цивилизация своята презентация за паметника, създадена на базата на проучвания в Държавен архив, Монтана, и местните медии.

         Изкуствоведът д-р Любомир Мечков, бивш възпитаник на училището, в което три десетилетия работи и баща му като учител по изобразително изкуство, разказа важни неща за предисторията на паметника. Като председател на комисията по културата в Общинския съвет, Монтана, попаднал на документиран факт за подготовка на такъв паметник още от 1913 г. Проучванията му в Държавен архив, Монтана, показали, че Църковното настоятелство към храма „Св. св. Кирил и Методий“ в град Фердинанд е създало организация и са събирани доброволни финансови средства, но до 9 септември 1944 г. нищо не било направено, както и до 1990 г. Нещо повече – събраните пари за паметника по решение на ръководствата на Отечествения фронт и на МВР след 1944 г. били използвани за построяването на свинеферма, за да се осигури изхранването на служителите на МВР. Предложението на д-р Любомир Мечков за изграждането на паметника било гласувано единодушно от Общинския съвет и започнала работата по изграждането му. Финансиране; архитектурен проект на Антоанета Тонева по рисунки и макет на Теодоси Антонов и Любомир Мечков; строители от Вършец и паметникът станал готов. Буквите на трите мраморни плочи са дарение от скулптора Тошко Добрев.

         За първите пари съдействал основателят и председател на сдружение „Мати Болгария“, проф. д-р Петър Константинов, чрез Фонд „13 века България“, в който са заложени целеви средства за възстановяване на войнишки паметници – така били осигурени деноминирани 250 000 лв., а после се включила и община Монтана. Според д-р Любомир Мечков паметникът в Монтана е първият военен паметник в България, изграден след 1989 г.

         Интересни уточняващи подробности поднесе и Теодоси Антонов, който 28 г. ръководи Художествена галерия „Кирил Петров“ в Монтана. Той е ръководител на авторския колектив, създал лъва на паметника. Надписите върху вертикалното тяло са дело на каменоделеца Георги Кръстев. Първоначално паметникът е открит на 5.09.1995 г. само с двете основни тела от железобетон, т.е. без лъва. Облицовката на паметника от врачански камък е дарение от местната фирма ЕООД „Монолит“ с директор Иван Методиев, а плочките от черен гранит са закупени от община Монтана. На откриването на паметника присъстват проф. д-р Петър Константинов, митрополит Дометиан, военно подразделение от с. Габровница и други официални лица от общинското и областното ръководство, както и от културните институции, ученици и много граждани.

         Още преди откриването на паметника на автора Теодоси Антонов му идва идеята за създаването на лъва, която споделя не само с кмета Златко Живков, но и в местния печат. Кметът дава ход на идеята. Теодоси поканва скулпторите Димитър Гоцак и Асен Радков и тримата изработват като дарение макет от глина, а след това от гипс, по матрица от който отливат от бял цимент на място фигурата на лъва, в който има и желязна арматура. Теодоси Антонов прави допълнителни корекции спрямо оригинала. Това се случва през 2008 г. По това време се сменят трите мраморни плочи с нови, като буквите са по-едри и са изписани по дигитален начин от каменоделеца Веселин Методиев, а са добавени и оше имена на загинали от града във войните за обединението на България. С поставянето на лъва се променя цялата концепция за паметника. Пак по идея на Теодоси Антонов се прави допълнително хоризонтално разширение на паметника в основата му отпред и отзад. С поставянето на топката на високото тяло отгоре се затваря композицията на паметника.

         По идея на общинския строителен инженер Иван Замфиров се оформя целият подход към паметника от стъпалата с трите градинки с цветя и червените плочи.

         През 1917 г. по идея на родолюбивия дарител проф. д-р Иван Гаврилов отляво на паметника долу е добавена дарена от него плоча с войнишката клетва от времето на трите балкански войни за национално обединение. Оформянето и́ е по идея на Теодоси Антонов, а скулпторът от с. Медковец Красимир Сурулейски изработва като дарение текста с орденския знак за храброст.

         Председателят на Дружеството на краеведите направи някои препоръки по проекта.

         Въпросите на учениците по създаването на паметника получиха пълен отговор. Те разбраха, че паметникът в днешния му вид е правен на четири етапа. Консумативите, обработката на материалите, поставянето на всички плочи се е плащало чрез община Монтана. След справяне с още един извор на информация – Регионален исторически музей, Монтана, се очаква да се получи един напълно защитен проект, който ще добави нов щрих към историята на град Монтана.

                                           Стефан П. СТЕФАНОВ, председател

                                           на Дружество на краеведите в Монтана