Представят книга по повод 200 години от рождението на Пишурка

През настоящата година се навършват 200 години от рождението на Кръстьо Стоянов – Пишурка – виден врачанин, общественик, просветител, писател, драматург, читалищен деец, учител.
На 13 ноември 2023 г., от 17,00 ч., в малката зала на ХГ „Иван Фунев“ към РИМ – Враца ще бъде представено първото цялостно изследване за живота и дейността му.
Гости на срещата – разговор ще бъдат авторът на книгата „Сплетител на бунтовния дух“ – Юлий Йорданов и проф. Ваня Добрева със студенти от УНИБИТ.

Ето какво разказва нейния автор Юлий Йорданов в интервю по повод излизането й:

Г-н Йорданов, на книжния пазар се появи най-новата ви книга със заглавие „Сплетител на бунтовния дух”. Какво искате да кажете на читателите с нея?

Книгата ми е със сюжет живота и творческото дело на големия български деец от времето на Възраждането, просветител, културтрегер, поет, преводач и радетел за освобождението от османския ни завоевател Кръстьо Пишурка. Казвате, че заглавието е странно, може би заради думата сплетител. Аз не виждам нищо странно в нея, защото в края на своите стихосбирки той пише: „Исплете Кр.Ст. Пишурка”. През 2021 г. издадох книгата „Ключът за душата” и в нея писах и за Пишурка. А като член на СБП, щом през годината имам издадена книга, съм задължен да участвам с нея в литературната дискусия следващата пролет. В доклада си за литературната критика проф. Добрева даде висока оценка за книгата ми и като завърши, се обърна към мен с думите: „Господин Йорданов, вие сте ломчанин, а знаете ли, че за Пишурка има отделни публикации, но няма цялостно написана книга. Защо не я напишете?” След едногодишна проучвателна работа, седнах и написах книгата. С нея искам да кажа на читателите каква колоритна личност е този творец, за съжаление страдалец. Това е единствената изследователска книга за Пешурка.

Убедителен сте, но защо Христо Ботев пише за него стихотворението „Защо не съм поет, като Пишурката”?

- А кой ви каза, че геният на българската, а според мен и на световната поезия, е написал стихотворение персонално за Пишурка? Мнозинството българи, като се отвори дума за Пишурка цитират този израз. И за да сме наясно, публикувам цялото стихотворение:

ЗАЩО НЕ СЪМ?...

Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!

Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!

Но защо не съм Владикин,
да напиша чудна драма -
за жабите, за мишките
и боят им с цар Радана?

Защо не съм и Войников,
плодовит, прочут списател,
да съставя и молитви
на нашия цар създател?

Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобуд да ми се пада?

Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
„Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея?“

Но защо не съм и Вазов,
„вярата“ си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!

Както виждате в творбата си Христо Ботев подлага на ирония не само Пишурка, но и Петър Сапунов - книжовник, книгоиздател и просветен деец от времето на  Възраждането, преводач на Евангелията на новобългарски език, Никола Димитракев-Владикин - български журналист и книжовник, Добри Войников, Григор Пърличев, П. Р. Славейков, че дори и Иван Вазов. Вярно е, че започва с Пишурка и това не е никак случайно, защото той е един от родоначалниците на така наречената „даскалска поезия”. Наистина иронията на Ботьова силно жегва Пишурка, макар и в това стихотворение поетът-революционер да бичува и други създатели на стихоплетството. И още: засегнат от обидни слова, той се брани изповядвайки: „Аз съм тражил утешене у Шилера и Байрона, тражил съм и у Волтера, у Петрарка и Милтона”. А колко ли негови съвременници са знаели имената на тези великани на духа?

Казавате, че Пишурка е „горещо сърце”. Защо смятате така?

- Кръстьо Пишурка е бил и ще си остане с горещо сърце. И горещината му я чувстваме и днес - нищо, че са минали 200 години от неговото рождение. Защото с делата на създадената от него уникална институция в сферата на културата - читалището, я няма никъде по света. А нима въведеният от него взаимоучителен метод на обучение – Белланкарстенската система – той слага край на килийното образование в Лом и то придобило светски характер, не е гореща тема и днес?

Самият той, владеещ писмено и говоримо шест езика, превежда и побългарява драми, повести и стихотворения. Автор е и на собствена поезия, но талантът му в тази област е скромен. Сътрудничи на периодичните издания „Зорница”, „Македония”, „Читалище”, „Училище”. Предполага се, че пише първата у нас театрална дописка-критика, обнародвана в „Цариградски вестник” през 1857 година. Предприема и няколко пътувания до Сърбия и Австро-Унгария, където се запознава с просветни дейци от този период. Създава голяма и ценна лична библиотека, а през 1872 година. отваря книжарница в Лом, клон на пловдивското издателство „Христо Г. Данов”. Той не може да търпи, че жените са непросветени и затова в училището обучава и будни момичета. Основава през 1857 година и първото женско дружество у нас.

Посочих Ви няколко от делата на този народен будител, които недвусмислено подчертават неговия принос за духовното израстване на българина. Ето затова той е с горещо сърце!

Интервю на Лилия ХРИСТОЗОВА