Ломчанин с книга за Кръстьо Пишурка по повод 200-годишнината от рождението му

Юлий Йорданов написа единствената изследователска книга за Кръстьо Пишурка. Поводът е 200 години от рождението му. Разговаряхме с него за родения във Враца възрожденец, оформил културния облик на Лом.

Господин Йорданов, на книжния пазар се появи най-новата Ви книга със странното заглавие „Сплетител на бунтовния дух”. Какво искате да кажете на читателите с нея?

- Книгата ми е със сюжет животът и творческото дело на големия български деец от времето на Възраждането, просветител, културтрегер, поет, преводач и радетел за освобождението от османския ни завоевател Кръстьо Стоянов Пишурка. Казвате, че заглавието е странно, може би заради думата сплетител. Аз не виждам нищо странно в нея, защото в края на своите стихосбирки той пише: „Исплете Кр.Ст. Пишурка”.  Идеята за нея не е моя, а на преподавателката в Университета по библиотекознание и информационни технологии, доктора на филологическите науки проф. Ваня Добрева. През 2021 г. издадох книгата „Ключът за душата” и в нея писах и за Пишурка. А като член на Съюза на българските писатели, щом през годината имам издадена книга, съм задължен да участвам с нея в литературната дискусия следващата пролет. В доклада си за литературната критика проф. Добрева даде висока оценка за книгата ми и като завърши, се обърна към мен с думите: „Господин Йорданов, вие сте ломчанин, а знаете ли, че за Пишурка има отделни публикации, но няма цялостно написана книга. Защо не я напишете?” Благодарих ѝ и се замислих върху идеята, защото вече имах няколко изследователски публикации. И… след едногодишна проучвателна работа, седнах и написах книгата, която вече е в книжарниците. С нея искам да кажа на читателите каква колоритна личност е този творец, за съжаление страдалец.

Защо да е страдалец? Създал е толкова стойностни неща…

- Страдалец е защото този високообразован за времето си човек, учител в мъжкото училище във Враца, е изпитвал силни чувства към колежката си от девическото училище - хубавицата Цвета Кръстенякова. В това няма нищо лошо! Лошото е, че в нея – напук на канона – е бил влюбен и младият врачански владика епископ Агапий. И в този да го нарека любовен триъгълник жертва става младият даскал. Той е набеден от архиерея и е изгонен от Враца. И… така иска – не иска Пишурка откликва на поканата на ломските търговци да стане учител в новосъграденото училище в крайдунавския град.

Разгръщам книгата Ви и виждам на страницата „Книги от същия автор”, че това е Вашето осемнадесето книжно отроче…

- Наистина, така е. Моите книги са от жанра литературна критика и история. Болшинството от тях са за творци – страдалци. Т.е. хора обладани от Божията дарба, но не са от ония, които влизат под лъчите на слънцето на привилигироваността, а ония, които - поради завистта и злобата на първите - са изтикани в сянката и с времето върху тях се е натрупал дебелият пласт прах на унижението и забравата. Ето такива са учителят, поетът, театралният артист от Лом Коваленко Петков, талантливата писателка Яна Язова, музикантът Димитър Илиев, а сега и Кръстьо Пишурка. Със своите книги за тях искам да ги осветля и покажа блясъка на техния несправедливо изтикан „в трънките” талант. Впрочем, аз имам афинитет към незаслужено ощетените, угнетените и стъпкани даровити творци, станали страдалци.

Убедителен сте, но защо Христо Ботев пише за него стихотворението „Защо не съм поет, като Пишурката”?

- А кой ви каза, че геният на българската, а според мен и на световната поезия, е написал стихотворение персонално за Пишурка? Мнозинството българи, като се отвори дума за Пишурка цитират този израз. И за да сме наясно, публикувам цялото стихотворение:

ЗАЩО НЕ СЪМ?...

 Христо Ботев

Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!

Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!

Но защо не съм Владикин,
да напиша чудна драма -
за жабите, за мишките
и боят им с цар Радана?

Защо не съм и Войников,
плодовит, прочут списател,
да съставя и молитви
на нашия цар създател?

Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобуд да ми се пада?

Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
„Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея?“

Но защо не съм и Вазов,
„вярата“ си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!

Както виждате в творбата си  Христо Ботев подлага на ирония не само Пишурка, но и Петър Сапунов -„Сапунова трети” - книжовник, книгоиздател и просветен деец от времето на  Възраждането, преводач на Евангелията на новобългарски език, Никола Йонков Димитракев – Владикин - български журналист и книжовник, Добри Войников, Григор Пърличев, П. Р. Славейков, че дори и Иван Вазов. Вярно е, че започва с Пишурка и това не е никак случайно, защото той е един от родоначалниците на така наречената „даскалска поезия”. Наистина иронията на Ботьова силно жегва Пишурка, макар и в това стихотворение поетът-революционер да бичува и други създатели на стихоплетството. И още: засегнат от обидни слова, той се брани изповядвайки: „Аз съм тражил утешене у Шилера и Байрона, тражил съм и у Волтера, у Петрарка и Милтона”. А колко ли негови съвременници са знаели имената на тези великани на духа?

Да, геният Христо, критикува Кръстьо, но… не влага зла умисъл. Без капчица съмнение считам категорично: Пишурка не заслужава Ботевия присмех!

Впрочем, не съм сам, защото и други изследователи заемат тази позиция. Нещо повече: те дори виждат сходство във вижданията на Ботев и Пишурка. На неочаквана близост обръща внимание и литературният критик Иван Пауновски в статията „Ботев и Пишурка“, където той възкликва: „Ще каже някой - на, доживяхме да сравняват Ботев с Пишурката и комай да намекват, че се е влиял от него. Да се е влиял подражателски - няма как. Но и при Пишурка срещаме теми, които са вълнували нашия немил-недраг хъш.[...] Очевидно е, че при повечето съвпадения личи полемика и че Пишурка е само един от онези, с които Ботев е полемизирал.“

Даже си мисля, че Ботев прави жива реклама на творческото дело на Кръстьо Пишурка.

Слушах интервюто с Вас в рубриката „Горещи сърца” в предаването „Рано в неделя” по програма „Хоризонт” на Българското национално радио на 20 август тази година, къде казахте, че Пишурка е „горещо сърце”. Защо смятате така?

Кръстьо Пишурка е бил и ще си остане с горещо сърце. И горещината му я чувстваме и днес - нищо, че са минали 200 години от неговото рождение. Защото с делата на създадената от него уникална институция в сферата на културата - читалището, я няма никъде по света. А нима въведеният от него взаимоучителен метод на обучение – Белланкарстенската система – той слага край на килийното образование в Лом и то придобило светски характер, не е гореща тема и днес?

Освен с учителството, богато надареният учител се заловил с най-всестранна дейност. Той основава първия народен университет. Отначало от църковния амвон, а после в създаденото от него читалище всеки празничен ден любознателният учител държи поучителни слова.

Около Пишурка се събрали някогашните му ученици. В Лом се установява и врачанинът Ангелаки Иванчов, който отворил кантора за износ на вълна, храни, кожи и добитък, които продавал по държавите на Европа, пътувайки със собствената си гемия по Дунава. Ангелаки се притичва на помощ на своя съгражданин и солидно му помагал в културните начинания. Така се ражда идеята за театралното представление. Изборът бил вече направен – преведената от Пишурка пиеса „Многострадална Геновева”, която пригодил за своя „домашен театър”. Ролята на Геновева играл сам Пишурка.

Самият той владеещ писмено и говоримо шест езика превежда и побългарява драми, повести и стихотворения. Автор е и на собствена поезия, но талантът му в тази област е скромен. Сътрудничи на периодичните издания „Зорница”, „Македония”, „Читалище”, „Училище”. Предполага се, че пише първата у нас театрална дописка-критика, обнародвана в „Цариградски вестник” през 1857 година. Предприема и няколко пътувания до Сърбия и Австро-Унгария, където се запознава с просветни дейци от този период. Създава голяма и ценна лична библиотека, а през 1872 година. отваря книжарница в Лом, клон на пловдивското издателство „Христо Г. Данов”. Той не може да търпи, че жените са непросветени и затова в училището обучава и будни момичета. Основава през 1857 година и първото женско дружество у нас.

Посочих Ви няколко от делата на този народен будител, които недвусмислено подчертават неговия принос за духовното израстване на българина. Нима това не е горещина в развитието на нашето Отечество? Ето затова той е с горещо сърце!

Интервю на Лилия ХРИСТОЗОВА