Две години без достойния син на Търнава Любчо Чомаковски

Бързо и неумолимо изминаха две години, откакто ни напусна достойния син на Търнава инж. Любчо Чомаковски. Но то не може да отнеме болката на близките, на стотиците приятели, които със затрогваща сърдечност, беше спечелил по цяла България. В този ден те ще си спомнят за неговия размах, за голямото сърце, за изключителното гостоприемство. Любчо Чомаковски гореше с възрожденски плам и искаше, във всичко, което се захване, да бъде първи, да бъде най-добър.

Днес, откъдето и да влезеш в обичаната Търнава, ще усетиш онова високо ниво, с което запленяваше хората около себе си, за да ги направи съмишленици в това не само да има най-хубавите ниви, най-добрите трактори и комбайни, най-работливия екип, най-златното жито, най-хубавата база. "Чомстил" беше неговата запазена марка, а когато човек слага някъде името си, той знае, че поема огромна отговорност.

И съм сигурен, че на ум, напредничавост, трудолюбие и стил той е научил прекрасните си синове- Стилиян и Николай. Гледайки делата им, бате Любчо ще има винаги повод за гордост, че им е завещал най-важното- голям размах и сърце. От небето се е радвал и на внучката Ния- вече красива абитуриентка. 

Ще ни липсват Чомаковската усмивка и големите ръце, отворени за прегръдка. Те не могат да се забравят...

И когато по традиция приятелите му се съберат на помен, ще отронят сълза, но ще си спомнят неговото мъдро разбиране, че трябва да се радваме на живота и да обичаме родното място, плодородната ни красива земя и България!