Френски овце с изключително вкусно месо развъждат в наше село /СНИМКИ/

Овце от френската порода Ил дьо Франс отглеждат в мизийското село Липница. Новата за страната ни порода навлиза основно заради вкусното им месо, което мнозина сравняват с телешкото. То няма лой и затова липсва характерната миризма, която имат масово отглежданите български породи породи. Френската порода е с крехко месо и предпочитано от ценителите.

Овцете се отглеждат във фермата на семейство Кунчеви. Няколко поколения отдават живота си на земеделието и животновъдството. Сред тях са дядовците Кунчо и Димитър. Техните наследници обработват около 11 000 дка земя. Спомняйки си за прадедите овчари, Дилян Кунчев се насочва към животновъдството. Отглеждането на овце стартират с 200 животни, внесени от Франция. В момента са двойно повече. Внедряват свой способ в отглеждането им, както и автоматизиран процес на хранене и почистване. Човешката работна ръка е сведена до минимум и то заради липсата на хора, желаещи и мотивирани да работят.

Най-младият животновъд в семейството е 23-годишният Кристиян Красимиров. Работлив е като баща си Дилян Красимиров и като дядо си Красимир Кунчев. Не пропуска да напомни и по-старите в родата, носещи фамилията Бойкалията. Упорит и ученолюбив е. Завършва полевъдство в Аграрния университет в Пловдив, където дообогатява практическите познания от семейните земи с теоретичните.

„Ил дьо Франс е изключително месодайна порода. Животните гледаме като малки деца. Ангажирани сме с развъждането им, като целта ни е да увеличаваме бройката на овцете, достигайки поне 1 000 майки. Агнетата растат бързо, могат да достигнат 30 кг. за 3 месеца, а овцете не се доят. Майките достигат тегло от 70-80 кг., а кочовете около 160 кг.“, уточнява младият фермер.

Семейството само си отглежда и фуража. Вече са прибрали 500 бали люцерна. Работят от рано сутрин до малките часове на нощта.

„Много е работата.Станах земеделец с 1 трактор Т-40. Надявам се Кристиян и поколенията след него да разширяват дейността, а не да мислят за продажбата на това, което съм създал. Животновъдството е денонощен труд, земеделието също. Тази година 1 месец продължи сеитбата ни, заради лошото време. Не виждам добро бъдеще за заетите в нашата сфера“, споделя с болка дядото Красимир Кунчев.

Семейството не разчита на евро програми, а на собствените си финанси и сили. Все още не продават агнета, но увеличавайки бройката, това е следващото нещо, което планират. Защото вярват, че България е земеделска страна и хубавата храна ще намери своите пазари.