Храм в Монтана вече има своя история

Храм в Монтана вече има своя история

Най-после старият дългогодишен храм на Монтана получи своята история. Книгата „На църква да идем“, Пространство форма, 2022 от Анюта Каменова-Борин се появи, за да запълни тази празнина. Издадена с благословението на Видински митрополит Даниил, с финансовата подкрепа на църковното настоятелство и дарители на храма, тя е с предговор от известния проф. Пламен Павлов от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, който дава висока оценка на авторката и на книгата: „Нещо повече, на страниците на тази книга някак си неочаквано откриваме до каква степен този конкретен храм в град Монтана е свързан с цялата ни нация! Защото, както ще се убедим сами, в неговата нематериална „конструкция“ са вградени духовните образи на свещеници и миряни не само от града и неговата околия, а и на тези техни събратя от други места в Мизия, Тракия и Македония…“ 

Етнологът Анюта Каменова-Борин е и дългогодишен директор на Регионален исторически музей, Монтана, на Градски исторически музей, Чипровци и продължава своите краеведски изследвания. Запознатите с творческата и́ биография са наясно, че „На църква да идем“ (храм „Св. св. Кирил и Методий“ град Монтана) не е първата и няма да е последната и́  книга, посветена на темата църкви в Северозападна България. В тази книга тя събира всичко, което е достъпно на този етап за забележителната сграда и институция на Монтана. В глава „Началото“ авторката представя своите предходници, които отлично познава и използва.

         Храмът „Св. св. Кирил и Методий“ наистина „придобива нужното и сегашно великолепие“, но това не става бързо и лесно. В книгата са представени най-важните дейци – църковни  и граждански – които  мобилизират силите и възможностите на благочестивото гражданство за строителството, ремонтите, украсата, обзавеждането и функционирането на храма. Самите свещеници отработват като строители много безплатни трудови дни и увличат и гражданството. Цяла плеяда са знайните и анонимните дарители през различните епохи, които, за радост, и днес не свършват, а без тях храмът не би достигнал до днешния си представителен вид. Авторката не е спестила имената на известните от тях.

         Интересна е връзката на три религии, свързани с църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Монтана. На престола в храма е поставена римска плоча, посветена на богинята Диана (при старите елини тя е Артемида); първоначално днешната църква е разположена в напусната джамия и то по предложение на местен турчин, като само е разрушено минарето и́; днешната сграда на храма е построена на мястото на същата джамия и е свързана с православната вяра. Т.е. на едно място са езичество, ислям и православие, последователно разположени във времето.

         Турци даряват и имоти на църквата, по-късно някои турци са общински съветници, а след 1944 г. от тях има и дейци на културата в град Михайловград (дн. гр. Монтана). С една дума, те се вписват като пълноценни равноправни граждани в обществения живот.

         Като опитен екскурзовод Анюта Каменова-Борин представя цялата сграда на храма отвън и особено отвътре. Терминологията може да затрудни някои неподготвени читатели, но при желание те биха могли да положат усилия и да се доближат до авторската ерудиция. Понеже книгата е научнопопулярна, достатъчно е да се запомни, че вътре на посетителя му предстои среща с иконостаса на Христо Фандъков от самоковската резбарска школа и зографското изкуство на Христо Енчев, учил във Флоренция, работил в Истанбул и Южна България. Владишкият трон пък е изработен от четника на Георги Бенковски Вельо Сираков. През 1966 г. проф. Илия Пефев приключва изографисването на храма. „Цялото стенописване на църковния храм се състои от високопрофесионално изпълнени творби, с преобладаващи пастелни тонове в светлосиньо и розово, което придава ефирност и лекота на изображенията. Това прави по-широк и просторен храма за възприятие, подкрепен от изключително добре изработения иконостас с растителни и животински орнаменти“ – заключава Анюта Каменова-Борин.

         В книгата са изброени имената и на дарителите на църковната утвар. Така се е стигнало до днешното състояние на газифицирания храм, в който посетителите да се чувстват не само уютно, но и празнично като в истински Дом на вярата.

         През годините на своето съществуване храмът „Св. св. Кирил и Методий“ взема „участие в подкрепа на много каузи“, изреждането на които е доста впечатляващо – протестът против Ньойския мирен договор, тържества, чествания, молебени и панихиди, дарения за строителството на читалището, за пострадалите от наводнението във Видин през 1942 г., за югославските деца през 1945 г. Обслужва и посочените оброци, чиито места и светци са точно определени от изследвачката.

         Много важно е създаването към църквата на Православно добротворно братство от 84 души, които по време на Септемврийското въстание през 1923 г. по два пъти на ден посещават в болницата ранените войници и въстаници като милосърдни техни помощници.

         Авторката не е премълчала и многобройните спънки на местното партийно и административно ръководство на града след 1944 г. В края на краищата те се преодолени с помощта на армейски генерал Иван Михайлов, член на Политбюро на ЦК на БКП, чийто баща Михаил Иванов Вариклечков е първият канонически свещеник на храма, ръкоположен от видинския митрополит Кирил на 25 март 1894 г.

         Книгата „На църква да идем“ може да се открие в самия храм, на когото е посветена. Не са много професионалистите, които създават такива книги, и нека Бог да им дава сили да издават още подобни на тази, защото има читатели, които се нуждаят от тях. След излизането на „Православните храмове и манастири в област Видин“ в съавторство и на тази книга на Анюта Каменова-Борин с надежда можем да очакваме и следващата нейна книга за храмовете и манастирите в област Монтана. Амин!

                                                Стефан П. СТЕФАНОВ, председател

                                                на Дружество на краеведите в Монтана

        




2023-03-22 08:15:39