Мари Анго, стажант в сектор „Радиохимия“, ДП РАО: Ще си отнеса от тук много ценни знания и чудесни спомени

Мари Анго, стажант в сектор „Радиохимия“, ДП РАО: Ще си отнеса от тук много ценни знания, чудесни спомени и рецептата за българс

21-годишната французойка Мари Анго изучава Инженерна химия в Страсбург. Страстта й към науката поражда у нея интерес към радиохимията – предмет, който според академичната програма предстои Мари да изучава теоретично едва следващата година. Този интерес обаче надделява и студентката започва да търси възможности за практическо обучение. Така през месец май тази година тя става за три месеца част от екипа на сектор  „Радиохимия“ в специализирано поделение „Извеждане от експлоатация 1-4 блок“ на ДП РАО.

 

Разкажи ни най-важното за теб. Коя е Мари Анго?

Идвам от Франция. Живея в Нормандия, но получавам образованието си в Страсбург, където съм студентка. Искам да стана инженер-химик, това е моята цел. Преди това обаче трябва да завърша един стаж. Именно това е причината да започна да търся възможност за стаж в областта на радиохимията. И затова съм тук.

Как се случи така, че именно ДП РАО попадна в полезрението ти в стремежа към професионално ориентиране?

Този избор не дойде от мен. Мога да кажа, че по-скоро ДП РАО избра мен. Изпратих автобиографията си в много радиохимични лаборатории из цяла Европа.  ДП РАО беше първото предприятие, което откликна на моята заявка и ето ме тук!

Инженер-химик? Кое е привлекателното в тази професия за теб?

Харесвам теорията. Харесвам химията. С нея мога да правя много и различни неща. Основното, което искам в работата си, е да се чувствам полезна и да имам възможността да работя и да се срещам с много хора.

Припокрива ли се теорията с практиката?

Всъщност като предмет аз ще изучавам радиохимията следващата година. Запозната съм с основите на теорията, защото ми е много интересно и чета. Това си е мой личен интерес в областта на науката.

Тоест ти вече имаш базата догодина да смаеш преподавателя си по радиохимия с тази предварително премината практика?!

Да, точно така. Радиохимия ще изучавам следващата година и мисля, че няма да имам абсолютно никакъв проблем с нея.

Как се чувстваш в края на този тримесечен стаж? Кое определяш като полезно за развитието си?

Придобих много знания и много технически умения по време на този стаж. Научих, например, как при измерванията, които се правят в тази лаборатория, да работя с трите типа инструменти, ползвани за целите на регистрация на алфа-, бета- и гама лъченията. Запознах се и с различни аспекти на управлението на екипа. И всичко, което видях тук, много ми хареса – и от човешка, и от професионална гледна точка. Изключително благодарна се чувствам заради това, че попаднах на човек като Галя за мой научен ръководител – категорично професионалист, който не просто обича науката и работата си, а действително е отдал една съществена част от живота си на тях. И съм сигурна, че от това и двете страни само са спечелили!

С какви впечатления оставаш от България извън професионалния план?

Много приветлив народ! И много красива страна... Убедих се с очите си, когато разгледах Пловдив, София, Велико Търново, Белоградчишките скали, Рилския манастир… и Козлодуй, разбира се.

Успя ли да откриеш някакви съществени разлики между Франция и България?

Всъщност имаме много общи неща. В това число и думи – изненадана съм колко много думи се припокриват в двата езика. Това, с което не свикнах и винаги ми е било странно, е как изразявате „да“ и „не“ с глава – наобратно. Зная, че има легенда, която обяснява причината, разказаха ми я, но така и не мога да свикна с този обърнат ред при общуването си с хората тук. Другата огромна разлика е, че супермаркетите са отворени в неделя. Във Франция това може да се види само в столицата или в някои туристически зони, но не и на останалите места.

Какво би си отнесла от тук, когато тръгнеш за вкъщи?

Всички снимки, които успях да направя из цялата страна, много красиви спомени и, разбира се, рецептата за баница.

Галина Нешовска, ръководител на сектор „Радиохимия“:

Искам да виждам умни и мислещи млади хора

Стажът на Мари заедно с дефицита на кадри и липсата на интерес към точните науки  неминуемо повдига въпроса за диалога между ВУЗ-овете и предприятията. Липсата на такъв диалог е наш, български, проблем.

Факт е, че за звена като нашето, където работата е специализирана и висококвалифицирана, обучението трябва да се извършва на място. Да, най-напред  е теорията, която след това да се надгражда. Но нашите академични среди нямат средствата, за да осигурят за студентите си оборудването, с което работим. И затова когато търсим специалисти, трудно намираме такива. Не може да се гради пясъчен замък. А не можем да си позволим да се отнасяме формално към задълженията си, знаейки важността на това, което вършим. Това е и причината да искам да виждам умни и мислещи млади хора. Ето затова приветствам ентусиазма и любовта към науката у Мари и толерирам обучения и стажове на място в лабораториите. В това младо момиче намирам именно това, което и аз изпитвам към тази наука. Тя може винаги да те изненадва,  дори в рутинната работа, има един куп предизвикателства, един куп проблеми, които изискват да бъдат решени, и човек наистина трябва да й се отдаде. Сигурна съм, че не са много хората, които на 21 години ще отидат в чужда страна, за да се интересуват от някаква част на науката, която ще изучават по-късно в обучителния си курс.  Затова този интерес на Мари ми пълни душата с надежда. Безкрайно щастлива съм, че има млади хора като нея и че я познавам. Със сигурност тя има пред себе си голямо бъдеще в професионален план и аз много бих се радвала, ако имам служители като нея!


1


2021-09-01 15:22:28