Георги Георгиев: Милиардите за инфраструктура се изразходваха при небивала корупция и нарушаване на закона

Георги Георгиев: Милиардите за инфраструктура се изразходваха при небивала корупция и нарушаване на закона

Лепенето на стиропор не е енергийна ефективност 


Броени дни преди изборите разговаряме с д-р Георги Георгиев, водач на листата на „Има такъв народ“ във Враца и депутат в 45-ия парламент от партията.

Д-р Георгиев, Вие сте координатор на експертната група по „Регионално развитие и инфраструктура“ на партия „Има такъв народ“. В последните 11 години кабинетите на Борисов обявяваха като акцент развитието на инфраструктурата като фактор за развитие на регионите у нас. Защо обаче това не се случи, къде бяха грешките?

Развитието на инфраструктурата е задължително за да има развитие на регионите. Разбира се, това трябваше да стане в среда на спазване на българското законодателство в сектора и най-вече при спазването на няколко ключови закона – Закона за устройство на територията, Закона за обществените поръчки и Закона за публичните финанси в частта за изискванията за ефективност, ефикасност и икономичност на разходите. За последните 11 години почти всички публични средства за инвестиции в инфраструктура бяха изразходвани в условията на небивала корупция и в нарушение на горепосочените закони. Периодът на управление на ГЕРБ с неговите явни и полускрити партньори е толкова дълъг за нашия стопански живот – повече от една трета от така наречения „преход“, че корупцията стана новата норма, водещ начин на живот. Тоталното погазване на законите, съчетано със свръхзабогатяването на много малък кръг от лица, близки до властта направи така, че голяма част от хората тръгнаха да търсят по-добър живот в чужбина или в в по-населените и развиващи се икономически места. Ако по отношение на демографията се колебаем между термините „демографска криза“ или „демографска катастрофа“, то по отношение на регионалното развитие можем да използваме термина „регионален геноцид“. Цели общини са в изключително тежко състояние – изчезват.

На какви нови принципи трябва да бъде изградена регионалната карта на България?

Теоретичните принципи, на които се залага при разработването на регионалната карта на България са правилни. Но, само толкова. След това следва разликата между действителност и теория. Ще дам един пример. През 2015 година, когато е краят на първия програмен период сме проследили изпълнението на няколко обществени поръчки за строителство в три общини в Северозападна България – Брусарци, Ново село и Ружинци в размер общо на приблизително 18 млн.лв. Всички обществени поръчки са спечелени от софийска строителна фирма, чиито собственик е пряко свързан с човек от висшето ръководство на ГЕРБ. Сроковете за изпълнение, които са декларирани са абсолютно нереалистични и това е било ясно на всеки един от участниците в оценителните комисии. Фирмата печели поръчките и както във почти всички останали случаи за тези 11 години превъзлага на местни фирми подизпълнители действителната работа. Да, но цената, на която това се случва е само 60% от тази, която получава основният изпълнител от държавата в лицето на кметовете на общините. По този начин на теория и за нуждите на управлението на регионалните процеси се казва, че в Северозападна България за 2015 година за тези три общини са планирани и усвоени 18 млн.лв., но в действителност сумата, която е усвоена е само около 10 млн.лв. Корупцията води до това тежко разминаване между теория и практика. Има ниска ефективност на вложените средства и некачествено строителство. При тази ситуация местното население в тези общини не се развива, а оцелява. А пример за финансово забогатяване се явяват тези, които са близки до властта или нарушават законите. Този пример, умножен многократно за всичките тези години и общини ни дава резултата, който описахме по-горе – регионален геноцид. 

Екипът на предишния регионален министър Петя Аврамова прие документ, наречен „Национална концепция за пространствено развитие“, който дели градовете у нас на 4 групи за инвестиции. В първата е само София, Враца, заедно с Видин и Монтана са в третата. Какво означава тази концепция и спомага ли тя за развитие на градовете и намаляване на неравенствата между тях?

Документът „Национална концепция за пространствено развитие“ е задължителен за съществуване и одобрение, както в страната ни, така и в Брюксел. Поне на теория трябва да изглежда за всички, че в страната ни се спазват елементарни правила за добро управление – има планиране, има анализ, има отчетност. И толкова за стойността на този документ – без него няма да бъдат одобрени за разходване средства за регионално развитие през настоящия програмен период – 2021-2027 година от фондовете на ЕС. Не се ли премахне корупцията или по-скоро минимизира, колкото е възможно, защото пълно премахване очевидно никъде не се случва, регионално развитие и премахване на неравенствата няма да се случи. В сегашния вариант на концепцията е предвидено Видин на базата на по-голям размер на средства за инвестиции да премине от трета във втора група докато Враца и Монтана остават в трета. Това по някакъв странен начин, аргументиран само с географско разположение за пореден път поставя едни общини спрямо други в рамките на един регион в неравнопоставено положение. 

Северозападът продължава да бъде най-изостаналият регион в Европа дори по последната юнска статистика на Европейския съюз. Написаха се няколко концепции, но така или иначе резултат няма. Какви са приоритетите в програмата на „Има такъв народ“, за да се спре обезлюдяването на региона?

Въз основа на написаното по-горе, първият ни приоритет е възстановяване на законността и премахване на корупцията. Без да бъде възстановен балансът в една система е невъзможно нейното правилно функциониране. Хората трябва да видят на база нашия личен пример, че в страната ни може човек да живее достойно като работи и си изкарва доходите със знания и умения. Ние сме правили изчисления, с които сме показвали, че само с премахването на комисионната, с която спечелилите дадена обществена поръчка се отплащат на политиците ще останат достатъчно пари за съществено повишаване на доходите на работещите почти двойно, ще има достатъчно печалба за работодателите и ще има за повишаване на качеството на строителството. Не случайно предвиждаме увеличаване на минималните гаранционни срокове за изграждането на пътища. Знаем, че е напълно постижимо и е крайно време да спрем с ремонта на ремонта на вълните по асфалта. Възстановяването на нормалността като спазването на законите ще отнеме време, защото голяма част от публичния ресурс достига до изпълнителите чрез общините, чиито кметове са масово част от партията на златните кюлчета. Втората стъпка е актуализиране и допълване на „Националната концепция за пространствено развитие“ на база действително, а не теоретично изпълнение и съответно реалистично планиране. Около Враца има до такава степен унищожени села, че почти няма млади хора. Третата стъпка е корекция на някои от съществуващите програми. Например във ВиК сектора. Науката все по-сериозно ни алармира за предстоящо засушаване следващите десетки години в страната ни. Жизнено необходимо е пренасочване на средства като цяло в сектора и в частност в изграждането на нови водопроводи, не само пречиствателни станции и канализации. Програмата за енергийна ефективност има нужда от пълна промяна. Към момента това е основно „лепене на стиропор“. По тази тема дадохме широка публичност първи още преди повече от година, когато показахме завишените с 200 до 300% единични цени спрямо пазарните. Виждаме, че вече и другите политически партии започват да осъзнават какво ограбване се случва. Ще направим оценка на действителния ефект от свършеното – още никой не представя съпоставка на сметките за ток и парно на „санираните“ сгради преди и след. Енергийната ефективност включва още много неща – фотоволтаици, слънчеви колектори, термопомпи и т.н. Обхватът на програмата трябва да бъде за цялото население и много по-мащабен, включително на ниво електромобили. Преразглеждането на всички тези програми ще отнеме време, но е задължително. Без тези процеси, няма как да има развитие.

Какво трябва да се направи, за да се преодолеят разликите между Севера и Юга? Само липсата на магистрала ли е проблемът?

Освен всичко споменато досега, необходими са целеви средства. Без осигуряването на публични средства и частни инвестиции е невъзможно да се случи. Никой частен инвеститор няма да дойде, ако няма гаранции за неговия бизнес, ако няма хората със съответното образование за негови служители. Магистралата или по-скоро нейната липса наистина е един от сериозните проблеми. И вместо той да се реши дългосрочно, бившите вече управляващи започнаха нейното изграждане по възможно най-порочния начин – скъпо, но за сметка на това некачествено строителство, без гаранции за нищо и в нарушение на основополагащи принципи на съществуването на ЕС – чрез нарушаване на конкуренцията като възлагат директно изпълнението на конкретни фирми чрез държавни предприятия. Чрез реформа във висшето образование е време за престижен университет в Северозападна България. Чрез реформа в здравеопазването трябва да бъдат възстановени областните болници. Задължителният минимум за каквото и да е развитие са полиция, училища и болници.

Разпределението на делегираните бюджети създаде хаос в управлението на паричните потоци, както за големите, така и за малките кметове. Предвиждате ли промени в закона за местното самоуправление? 

Финансовата децентрализация е последваща стъпка от нашата програма. Трябва да определим преди това регионален инвестиционен бюджет, който да осигури в дългосрочен план стабилни и достойни доходи за населението, така че да намалим максимално процесите на вътрешна и външна миграция. Това е тежка задача, която след като бъде изпълнена ще последват процесите по децентрализация. Важно е да се каже, че ще отнеме време, въпреки че сме наясно, че не разполагаме с много такова. Всяка цел трябва да бъде реалистична. Твърде много време зад красивите обещания за по-голяма самостоятелност на общините се случваше точно обратното – само който целува ръката, само неговата община получаваше. 

Водач сте на листата на „Има такъв народ“ във Враца – един от регионите с най-голям потенциал за привличане на инвеститори. Какво обаче трябва да се направи, за да се вдигне жизненият стандарт на хората в областта?

Враца не прави изключение от страната, напротив. Обществените поръчки се печелят само от точно определени фирми, местният бизнес е зависим от централното и общинско ръководство. Докато не се реши проблемът с този местен обръч от фирми и феодали, никой няма да инвестира или неговата инвестиция да е с истинска добавена стойност. Сегашните инвеститори осигуряват работа, само че доходите не са за нищо повече от оцеляване. При това основно в град Враца. Извън града е страшно. Бих казал като филм на ужасите, но и това с Правителствена болница изглежда така. Явно ужасите са реалността.

Каква трябва да е стратегията за развитие на туризма в региона, който е един от най-богатите на културно-историческо наследство?

Неголямата отдалеченост между обектите на природното и културно наследство  предоставя  възможност  за  комбинираното  им  предлагане  в различни туристически продукти. От тази гледна точка взаимовръзката между археологическите  обекти  и  заобикалящите  ги  природни  и  антропогенни забележителности  е  много  важна.  Съчетанието на основните компоненти на природната среда – релеф, климат  и  води  на  територията  на  Враца и Врачанска област  създават благоприятни  условия  за  развитие  на  туризъм. Благоприятни условия за развитие на туризъм предоставя и ПП „Врачански Балкан“ като среда за развитие на пешеходен, вело, еко, планински и селски туризъм. Климатичните условия могат да се определят като благоприятни за практикуване на разнообразни туристически дейности и през четирите сезона. Време е за нов анализ на разходите и ползите за водоснабдяване с новите технологии. Този проблем е известен и не се решава поради това, че е скъпо. Организираните  на арт фестивали  и  фолклорни  празници са  ресурс  за  развитие  на фестивален туризъм. Виното е важна част от културата и на траките, и на римляните, а днес  винопроизводството  се  утвърждава  като  перспективен  отрасъл  за развитието на туризма. Районът  на  със  значително  природно  и културно  наследство,  което  определя  сериозния  потенциал  за  развитие  на туризъм в региона.  

В последните години всички инвестиции се насочваха към София, докато областта остана в сянката на столицата. Има ли възможност областта да се превърне в своеобразен индустриален хъб, в който наука и бизнес да си партнират за иновации и нови технологии?

COVID кризата ни даде възможност за сериозно преосмисляне на човешките ценности и съществуващият начин на работа. Стана ясно, че със новите информационни технологии работата от дистанция не е проблем. А нека не забравяме, че тяхното бурно развитие се случва в момента – изключително бърз интернет, квантови компютри, изкуствен интелект. Част от хората търсят обратния път – от София към родните места. В контекста на регионалното развитие, не само, че има такава възможност, но е и наше задължение да опитаме реализацията.

Каква е вашата оценка като експерт за строителството на пътя Ботевград-Видин като организация, финансиране и срокове на изграждане?

При откриването на ремонтирания участък, по който в момента се движим, официално беше заявено, че остава да се положи само последният слой асфалт – износоустойчивият. Наблюдавайки състоянието на положените бордюри и мантинели, изглежда наистина да е така, тъй като нямаме достъп до проектната документация за да сравним проектирано с изпълнено. Само, че целият този участък вече е на вълни. Това означава, че основата е изпълнена некачествено или проектът е некачествен. Така или иначе, от техническа гледна точка това строителство не бива да бъде приемано и изплащано, а съществено преработено. От гледна точка на ЗОП – от интернет става ясно, че има извършени плащания, което противоречи на последната версия на договора за обществена поръчка, но пък съвпада с първоначалната. Т.е. отново е пълен хаос и липса на ясното какво се случва. В интернет има информация, че дадени участъци тепърва се препроектират. Този път е доказателство за спазването на каквито и да е закони от предишните управляващи. Да не коментираме сложните отношения, които са създали между бизнес, политици и администрация. Защото на бизнеса не трябва да се пречи, а да се помага. А от гледна точка на регионално развитие, колкото по-бързо се изгради цялата инфраструктура  до Видин и започне да се експлоатира, толкова по-добре. С този път е създадена ситуация да се избира между най-малкото незаконна алтернатива и най-малкото унищожителна за бизнес и регион.

Наистина ли на Враца е отредена по отношение на бъдещото регионално развитие роля на донор на кадри за Козлодуй и Ботевград?

За съжаление, това излиза от косвеното тълкуване на стратегическите документи. Правилното решение е и трите общини да се съживят и развият, като се търси човешки ресурс от многото млади българи, заминали в чужбина. За това трябва да се случат всички гореописани дейности. Абсурдно е някой да планира развитие на две значително по-малки общини за сметка на по-голямата. В крайна сметка ефектът ще бъде отрицателен и за трите. Това са регионални процеси, които са взаимосвързани и само положителното развитие и на трите ще доведе до успех.

Какво и как трябва да се санира според вас в следващия програмен период?

Трябва да се работи в три ключови посоки. Първо програмата трябва да стане достъпна за всички българи. За мен е дискриминация и изобщо е незаконосъобразно с парите на всички данъкоплатци да „санираш“ само малка част от частните сгради. Втората посока е по отношение на обхвата – защо да няма такова нещо като „зелени ваучери“. Всеки българин да има „зелен ваучер“ на определена стойност и сам да реши как да го инвестира. Тези семейства, които живеят в сгради, които трябва да се топллоизолират, да го направи етажната собственост. В новите сгради етажната собственост със ваучерите да инвестира във фотоволтаици или слънчеви колектори. А други да си закупят електромобили и част от цената да бъде равностойността на ваучерите. Това трябва да се обсъди с обществото и да се върви в тази посока.

Кое наистина би дало тласък на развитието на Северозападания регион?

Инвестиции, които да дадат стабилни и достойни доходи. От публичния и частния сектор едновременно. Живеем във времената на капитализма. Без пари всичко друго е илюзия. Изграждане и експлоатиране на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ Козлодуй с двата реактора за Белене ще бъде оптимално решение. Изграждане на мост над Дунава между Оряхово и Бекет с частни средства или чрез публично-частно партньорство. Изграждане на нови предприятия във Враца, Бяла Слатина, Криводол  с по-висока добавена стойност от частни инвеститори. Борба за университет. Без тези инициативи е невъзможен такъв тласък.

Коя е първата инициатива която бихте направил като депутат?

Всичко това, за което говорим дотук, включително и отмяна на мракобесния закон за гражданската конфискация. Ако трябваше да мислим за отмъщение извън рамките на справедливите закони, би трябвало да оставим бившите управляващи от ГЕРБ да изпитат на собствен гръб какво са сътворили с конфискацията, но това означава да поемем по техния път, а ние това не искаме.

 

ПП "Има такъв народ" е с номер 22 в бюлетината.

 

Купуването и продаването на гласове е престъпление!




2021-07-08 09:57:06