Петя Русинова: Нашето училище осмисля живота в Селановци

24 МАЙ – ДЕН ЗА „СЪБИРАНЕ НА ПЛОДОВЕ“

Споделени мигове от празника в селановското училище

В края на празничния ден осъзнах, че това не е само ден на емоции, сълзи от вълнение, венци и букети с цветя. Това е един ден на особено обобщение и равносметка:

Ако подготовката за празника е започнала, когато трябва: поканите са изпратени навреме, достатъчно дълго е репетирано, гостите са могли да плануват идването си, украсата на сцената е впечатляваща , а родителите с нетърпение очакват изявите на децата си…

Но не е само това! За публиката остават „скрити“ подробности като това: как трябва  да се планират участниците, изявите  и репетициите, че да не се нарушава учебния процес - НВО  потропва нетърпеливо на прага! Няма как покажем  учителската стая, когато се търсят и мерят униформи за „величествата“, „височествата“ и ромското семейство от пиесата. Или да опишем тъжния поглед на момиченце, че някои са в „принцески“ рокли, а други са по-обикновени. И онези важни разговори, че не роклята е важна, а това, че на нея е гласувано доверие да научи важен и дълъг текст и да го изиграе убедително на сцената! Или продължителните репетиции с ученичка със СОП, която за пръв път е на сцена, но я приветстват с искрени аплодисменти всички ученици. Впечатляващо е и осъзнатото вълнение на знаменосци и асистенти при предаване на училищното знаме – те разбират, че това е чест  и я показват. Следват различните изяви на водещи, артисти, рецитатори, певци, танцьори. Всички са от различни възрасти и с различни възможности, но не позволяват в концерта да има пауза. Защото са дошли на генерална репетиция и в неделя, когато всички си почиват! Малките са доведени от родители, баби и дядовци и безропотно всички повтарят изявите си, докато се получи желаният ефект.

А в деня на празника салонът е пълен с публика! Около сто участници са на сцената! Дошли са техните близки и съседи, защото са горди, че децата им участват! И защото вярват, че ще си отидат с пълни души и сърца, усетили празничния дух!

И изведнъж разбирам! Концертът е само поредният малък връх по пътя на ежедневна, последователна, целенасочена, отговорна, резултатна и самоотвержена борба с невежеството, която се случва в класната стая, зад вратата, където рядко влиза „камера“. Това е трудът на един екип от учители, персонал, ръководство, които знаят своята цел! Кметът на селото Росица Койнова благодари от сцената, Йонка Данова -  координатор за район Северозападен на Център Амалипе  връчи грамота „Училище – отличник“, родителите аплодират и пишат похвални коментари под снимките в социалните мрежи.Спомоществователи са изпратили даренията си за празника /без да са поискани!/ А на мен ми е хубаво на душата, защото вече повече от половин година се върти една „Пъстра селоновска ентовъртележка“, проект финансиран от ЦОИДУЕМ. Въртят се годините… Вече 63 от тях, училището, съвместно с НЧ“Самообразование“ осмисля образователния и културен живот на селото. И това не се прави самоцелно. То е част от общия стремеж да берем качествени и узрели плодове на своя ежедневен труд. И успяваме! 

Петя Русинова –

директор на ОУ „Н.Й.Вапцаров“ Селановци