Големият футболист и треньор Петър Каменов празнува 80 години днес

Днес големият футболист и прочут треньор на "Ботев"-Враца празнува 80-ата си годишнина. По този повод и във връзка с предстоящия този месец 100-годишен юбилей на "Ботев"-Враца подготвихме интервю с него, откъс от което публикуваме на рождения му ден. 

Петър Каменов е роден на 11 април 1941 г. в с. Трайково, община Лом. Завършва средно образование в гимназията в Лом и от 1959 г. играе футбол, който заема целия му живот. Завършил е НСА. Със зелената фланелка на Ботев е изиграл 165 мача, има и 4 гола. Бил е старши-треньор на „Ботев“-Враца. Продължава кариерата си в Кипър. Почетен гражданин на Враца.  

Как започна вашето приключение с цар Футбол?

Още от гимназията в Лом през 1959 г. Като войник играх в „Генерал Заимов“ в Сливен, който тогава от зоните влезе в „А“-група. След това като студент играх в НСА, а после в „Академик“-София, който влезе в А група, но след това изпадна. Отидох в „Спортист“- Кремиковци, като очаквах да получа бързо жилище, защото вече бях семеен, но нещата се забавиха и тръгнах за Враца.

Кога и как се случи това?

Беше лятото на 1966 г. Покани ме Влъчко Цветков, с който бяхме заедно студенти. Имах проблем, че напуснах Кремиковци без разрешение, та се наложи да отида във футболната централа и да кажа, че ще играя в Ботев. Със зелената фланелка изиграх 165 мача като защитник. Имам и 4 гола в „А“-група. Продължих да играя до 1973 г., когато поех по пътя на треньорската професия.

Кой е най-запомнящият се мач във вашата футболна кариера?

Мачовете са много, даже започвам да ги забравям. Но един от най-интересните случаи е срещу звездния отбор на Левски с Гунди, Вуцов и Бисер Михайлов. Бях с ангина и висока температура вкъщи. В последния момент ме вдигнаха за лагера на отбора в деня преди мача. На другата сутрин казвам на треньора: „Болен съм. Не мога да ходя, а ти ме караш да пазя Гунди“. Обаче Пането ме убеждава: „Влизаш и като се измориш, ще те сменя“ и аз се съгласих. Обаче какво нещо е човекът, издръжлив като куче. Стегнах се. Мачът завърши 2:2, а в последните 15 минути играхме пред тяхната врата. И за капак- избран съм с две звезди в идеалния отбор на кръга за шампионата и то, пазейки Гунди.

Кои бяха най-успешните ви години като треньор?

Бях треньор на юношите-старша възраст, а после помощник-треньор и треньор на мъжете. Най-доброто ни класиране бе четвърто място в „А“-група. В националния отбор от „Ботев“ тогава бяха Илия Вълов, Валентин Малджански, Цветан Данов, Емил Маринов. Играхме на Балканско първенство с Панониос- Гърция, в Интертото.

Четири години бях в Кипър и с мен „Анагенисиз“ влезе за първи път в тяхната „А“- група. С мен в отбора отидоха Божилов и Ефремов. Интересен е фактът, че и той, както „Ботев“ навършва 100 години през 2021 г. Не бива обаче да забравяме и другата годишнина-50 години от третото място в шампионата. Прибрах се заради семейството си. После пак отидох с Бойчо Величков и Счастни от Спарта Прага. Другият кипърски отбор, на който бях треньор е „Арис“-Лимасол. Обадиха ми се на Коледа, че са трети, на 5 точки от лидера. Поех ги и на 18 април бяхме първи, с 8 точки аванс. Но това беше тежък шампионат, всеки мач трябва да побеждаваш. Когато се прибрах, пак нямаше пари, та се наложи да стана учител в Строителния техникум, та да мога да се пенсионирам. 

По повод 100-годишнината на клуба, коя е според вас идеалната 11-орка на Ботев?

Макар и условно, вратари- Илия Вълов и Ненов. В защита: Николай Пенков, Малджански, Георги Каменов, в средата на терена Данов, Ефремов, Вени Тошков, Бойко Краев, Тошко Митов, а в нападение Емил Маринов, Илия Войнов и Цветан Йончев.

Какво мислите за съвременния футбол?

Гледам всички мачове по телевизията- чужди и български. Питам се може ли някой наш отбор да направи три паса на скорост като англичаните или испанците.

Защо според вас българския футбол е в криза и кой е виновен?

Този период ще се окаже мъртъв и за държавата, а и за футбола. За всичко е виновен футболния съюз и оставката на ръководството е най-малкото. Защото преди се работеше с план и по еднотипен начин. Сега всеки отбор и всеки треньор действа по своему. Трябва да се тренира по една методика при деца, юноши и мъже, само че с различни натоварвания. В чужбина 17 годишен влиза в първия отбор и веднага играе успешно, а при нас- не може да се наложи. В школата на „Ботев“ разбрах, че има 10 треньори, които работят с деца. Но колко таланти са открили- има ли поне по един на треньор? Хубаво е, че има екипи, топки, покрити терени. Но не става с „момчето ще тренира, защото бащата ще помогне“. Селекция, селекция, селекция- това е темела на футболната къща. Иначе, няма футболисти, няма и публика.

Защо според вас няма публика на стадионите?

Защото във всеки отбор имаше класни футболисти. Изявен централен нападател, техничен халф, добър вратар. Хората отиваха да видят тези таланти, които във всеки мач сътворяваха по нещо красиво, което ги изправяше на крака. Сега гледаме блъскане на топката и после я карат на доктор. Не може и да се докарват чужденци с каруци. Това трябва да се спре и да се даде възможност, по-голямо търпение, докато излязат новите таланти и звезди.

Как според вас трябва да бъде посрещнат тази славна годишнина?

Времето е болно, затова е трудно. Но поне с нормално класиране на отбора в групата, че има опасност да стане най-лошото. Чувам, че е готов и филма на Давид Давидов за годишнината, която премиера чакам с интерес.

Интервю на Иво ЙОРДАНОВ