Да направиш вино от Вечност

За това се иска смелост и посветеност, на каквато е способен само „пазителят на северозападните сортове“ Тодор Костадинов. Лозата „Вечност“ без съмнение е най-чудатата, в уникалното му лозе край берковското село Боровци, където римляните са секли монети от близките мини. Тя е редом с Гарвановото око, Зарчина, Памида и още десетки стари сортове. Според Тодор от „Агрофитнес“, както шеговито е нарекъл фирмата си, Вечност е като лозата от Татул, която се счита за най-древната у нас. Загадката дали са диви или питомни сортове, той е оставил на учените, но отговор още не е получил. Според Тодор петурата й е по-изразена от Мерлото и Кабернето, което е признак, че не е дива, но пък е мъхеста, което е характерно за дивите сортове. Птиците кълват гроздето й, което е още едно доказателство, че не е див сорт. За мен ако лозата от Татул е дала мавруда, то Вечност е прамайката на северните сортове. За първи път Тодор е направил вино от Вечност и две астми, които е присадил в собствения си малък разсадник, за да опазва богатството на традиционните сортове.

Въпреки, че празнува Коледа и Великден, за омагьосания от виноделието Тодор най-големите празници са Зарезан и Гроздобер. На големия камък насред лозето, от изток той е вградил иконата на Св. Трифон, като тази неделя ще покани свещеник да освети иконата и отслужи водосвет за здраве. На запад обаче гледа св. Дионисий, чийто празник е на 3 октомври, когато започва гроздоберът.

Въпреки, че се гордее със старите си лозя, които са над 50-годишни, през 2020 г. Тодор се радва на първата реколта от младото. Даже е бил принуден да намали добива, за да може гроздето да узрее.

Като запален експериментатор, Тодор подчертава, че най-хубавите му вина са новите. Освен от сорта “Вечност”, през 2020 г. той за първи път винифицира Вранац. Този сорт е бил познат у нас през вековете, но с климатичните промени и разделянето на Балканите на малки държави той остава характерен за Черна гора, Сърбия и Македония. И както казват съседите ни - това е прекрасен сорт, като музикален инструмент, на който му липсва едната струна. Тази струна е благородният произход, който ние на Балканите, поради комплексите си, не можем да докараме за нашите вина, за разлика от Франция, Италия, Испания и други винени страни.

Другото му ново вино е Сухиндолска гъмза. То е сепаж с 5% Зарчин, така че се е получило тъмно вино с леко тяло.

Технологичната му мощ в бутиковата изба подсилва дървена ротобъчва, защото според Тодор местните сортове трябва да се винифицират в дърво. Така вината им са по-живи и истински.

Сепажан купаж между 70 % Памид и 30 % Зарчин е другата изненада от избата, тъй като след пресоването на празното място в бъчвата е добавено вино от Зарчин.

Бялото му ароматно вино е карловски мискет от старото лозе, с 5 % розова виола. Традиционното му бяло вино е сепаж от четирите бели сорта от новото лозе: Тамянка, Димят, Варненски и Врачански мискет, което притежава изключителен аромат и свежест.

Традиционната гордост на Тодор са чистосортово Гарваново око, сепажът от червени сортове и Памидът. Освен че го е разпръснал навсякъде като лек и витамин за всички червени вина, признава специалистът, изчел и събрал много от старите лозарски практики по нашите земи.

Увеличените добиви карат пазителя на старите сортове да помисли и за своите марки вина. Без съмнение Зарчиновото ще е Трибалско, а червеният му купаж - Сирм - на техният вожд, а по-нежното - Коландримус на името на бойния танц на траките при тържества.

“Искам да имам собствен стил във всичко. Трябва да защитим и пренесем през вековете мъдростта на лозата, на сортовете и техниките, преминали от траките чак до нашите деди. За тях виното е напитката на живота, която връща енергията и силата на отрудения селянин, мъж и ловец, а не виното на пищните небца на буржоата.

Тодор вярва, че винените туристи ще отбележат на картата си с. Боровци. Той продължава да реализира с малки стъпки плановете си за разширение на избата и за дегустации на място. Последната му идея е, с клоните на четири големи дуда да изпише VINO, така че никой да не сбърка мястото.