Управителят на козлодуйската болница д-р Дилян Петров: Имаме необходимост от нова апаратура

Д-р Дилян Петров е родом от София. Завършил Висшия медицински институт (сегашен Медицински университет), гр. София, през 1992 г. През 1998 г. придобива специалност по Анестезиология и реанимация. Има следдипломна квалификация „Здравен мениджмънт” от Медицинския университет и от Университета за Национално и световно стопанство. През 2007 г. придобива магистърска степен Финансов мениджмънт, в Стопанска Академия „Димитър А. Ценов” – Свищов, а през 2013 г. завършва магистратура по „Застрахователно дело”, във Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Трудовата му кариера включва: лекар по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение в Медицинския университет, Катедра по лицево-челюстна хирургия, ръководител на отделението по Анестезиология и реанимация в Специализирана болница по лицево-челюстна хирургия, главен изпълнителен директор в Българска здравноосигурителна компания Закрила АД и Дженерали Закрила Здравно осигуряване АД, управител на Медико-дентален център Еуровита, Член на Надзорния съвет на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), изпълнителен директор на Здравноосигурителен институт АД. От няколко месеца е управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски“- Козлодуй. 

Д-р Петров какво е състоянието на МБАЛ „Свети Иван Рилски” - Козлодуй към момента?

Състоянието на МБАЛ „Свети Иван Рилски” – Козлодуй ЕООД е аналогично с това на повечето общински лечебни заведения в страната. Разликата е, че както Общинския съвет и кмета на град Козлодуй Маринела Николова, така и ръководството АЕЦ Козлодуй помагат за обезпечаването на дейността ни. Подкрепа под различни форми получаваме и от други предприятия на територията на общината като ДП „Радиоактивни отпадъци“, частни фирми и физически лица. Това е показателно за социалната отговорност и съпричастност на жителите на общината.  

Обезпечено ли е кадрово лечебното заведение?

Трудно е да обезпечиш напълно кадрово едно лечебно заведение, като причините са комплексни. Има недостиг на кадри на всички нива в системата на здравеопазването. Финансирането на дейностите от НЗОК е недостатъчно, а по линия на застраховането нищожно. Възнагражденията на лекари, специалисти по здравни грижи и санитари е обидно ниско и демотивиращо. Изискванията за брой специалисти по отделните специалности, за да покриеш условията за ниво на компетентност са непосилни. Налице е и нелоялна конкуренция от страна на някои лечебни заведения. Младите специалисти предпочитат да работят в големи болнични заведения за по-високо заплащане и възможности за кариерно развитие, а много колеги заминават за други европейски страни, където запълват празнотите на техните системи. На този фон полагаме големи усилия да работим качествено с наличния персонал, което води до голямо претоварване с извънреден труд.

Какви са най-честите трудности, с които се сблъсквате?

Трудно е да отговориш на очакванията на пациентите с недостатъчния по брой персонал. В повечето структури битовите условия също не са добри. Имаме необходимост от нова апаратура. В усложнената епидемиологична обстановка се налага да намалиш плановия прием на пациенти и приходите намаляват. Съответно бюджета на лечебното заведение е недостатъчен, а трябва да обезпечиш възнагражденията на персонала, да се разплащаш с доставчици на медицински консумативи и лекарствени средства, апаратурата се нуждае от поддръжка...    

Трудно или лесно се управлява малка болница?

Няма лесни неща в здравеопазването. Големите болнични институции са по-добре обезпечени кадрово и финансово, но колкото по-голям е екипа толкова повече са изискванията. Управлението на лечебно заведение е по-лесно когато има единомислие, взаимно уважение и екипа гледа в една посока. Хубаво е персоналът да постави просперитета на болницата над личния интерес. Ако лечебното заведение е в добро състояние неминуемо ще се подобри положението и на отделния служител.  

Здравеопазването най-кратко може да се опише с думата „липса“. Какво липсва в МБАЛ „Свети Иван Рилски”– Козлодуй?

Липси има във всички сфери на стопанския живот. Никой не може да се похвали с липса на проблеми. Решаването на проблемите ни помага да трупаме опит и да се развиваме. Най-опасна е липсата на вяра в доброто бъдеще и моята задача е да накарам колегите да повярват, че заедно можем да подобрим състоянието на болницата.

Какво трябва да се промени в лечебното заведение?

Много са нещата, които се стараем да подобрим. Като започнем от имиджа на лечебното заведение, подобряване състоянието на базата, кадровото и финансово обезпечение, повишаване на квалификацията на персонала, предоставяне на нови медицински дейности.

Какъв трябва да е моделът на едно лечебно заведение, така че доволни от резултата да са и болницата, и пациентът?

Здравеопазването е в сферата на услугите. Следователно не бива да забравяме, че господарят е пациента, а ние сме слугите. Моделът трябва да ни позволи да предоставяме качествена медицинска услуга на всеки при запазване авторитета на персонала и адекватно възнаграждение за положения труд. Защото когато заплатите не отговарят на обема положен труд мотивацията пада, понижава се интереса към професията и има недостиг на кадри.  

По-доброто финансиране гарантира ли по-добро качество на медицинската помощ?

Финансиране и качество са свързани и е нормално когато си обезпечен по-добре да произведеш по-качествен продукт.

Кое е по-важното за един директор на лечебно заведение - да менажира добре наличните финанси или да бъде добър лекар?

Трудно е да определиш кой е добър мениджър и кой добър лекар. Ставаш добър в това което вършиш с много практика и решаване на различни казуси. Трудно е да намериш верните решения при управлението на лечебно заведение, ако не си работил като лекар. Също така и най-добрият лекар трудно ще управлява процесите ако няма икономическа подготовка.

Създават ли се условия на конкуренция между частните и общински болнични услуги?

Конкуренция има не само между общински и частни лечебни заведения. Конкуренцията е сериозна в цялата система и тук участват и университетските болници с огромния си потенциал. Това е нормално, но не мисля, че води до подобряване на качеството каквото е очакването.

Какви са очакванията Ви от новия здравен министър?

Няма да му е лесно. Да е здрав и дано намери вяра, кураж и воля да реши поне част от проблемите натрупани с годините. За целта трябва да получи подкрепа от политиците, съсловните организации и обществото като цяло.

Интервю на Ани САМАРДЖИЙСКА