Три стипендии отпусна бивш възпитаник на училището в Крушовица

Месечна стипендия за втория учебен срок ще получат три деца от основното училище в с. Крушовица, общ. Мизия. Инициативата е на Александър Миланов, завършил основното си образование в същото училище преди 21 години. Той е кръстил стипендиантската кампания на името на баба си – Юлия. Месечна сума от 50 лева в рамките на 6 месеца ще получат 1 малчуган от 1 до 4 клас и двама ученици от 5 до 7 клас. За да спечелят стипендията, децата, които учат в начален курс, трябва да нарисуват картина на тема „Най-добрия човек, когото познавам“. Към всяка рисунка трябва да има кратък текст, който я обяснява. Петокласниците, шестокласниците и седмокласниците ще трябва да напишат съчинение, разказ или есе на същата тема. За всяко дете учител от училището трябва да напише кратка характеристика, в която да посочи силните страни на детето, които то развива, въпреки трудните условия, в които живее и учи.    „Вярвам, че всяко дете трябва да има шанс да развие своя потенциал, без значение дали живее в бедно или заможно семейство. Образованието е един от сигурните начини да се измъкнеш от бедността и да продължиш да следваш мечтите си“, казва Александър. Той е живял в селото, при баба си, но след като тя умира, той продължава образованието си в София, като част от детството си прекарва в различни социални домове. Завършва средното си образование в техникум по железопътен транспорт, а когато навършва 18 години започва работа в радиото на журналистката Виза Недялкова – радио НЕТ. Кариерата му продължава в различни радиа и някои телевизии, занимава се с публични комуникации, а след като завършва социална работа в Софийския университет започва индивидуална работа с пациенти с различни заболявания. Автор е и на книгата "Детство без сълзи", която разказва историята на деца, отраснали в социални домове, на приемни родители и на деца, настанени в поправителни училища в България.   „Спомням си с много обич времето, което прекарах в селското училище. Живеех много бедно, но тогава учителите не деляха никого на беден и богат. Очакваха единствено да знаеш и да следваш правилата. Може би това, че ме третираха като нормален, ми помогна да се чувствам човек.“, споделя Александър. Затова Александър инициира стипендиантската програма. По този начин той иска да насърчи равния достъп до образование на децата, без значение от предизвикателствата, през които те или техните семейства преминават.