Прополисът – полезен за пчелите и за хората

Прополисът – полезен за пчелите и за хората


 

 Прополисът е тъмно на цвят лепкаво ароматично вещество, което пчелите събират от смолистите части на някои растения, смесват го с восък и го използват в строежа и поддръжката на „жилищата” си – кошерите.

Пчелите полагат прополиса в тънък слой по стените на кошера си, използват го за запушване на пукнатини и дупки, за ремонт на килийките и за стесняване и заздравяване на входа през зимата. Терминът „прополис” е бил използван за пръв път в Древна Гръция: про (означава на старогръцки за, пред, пред входа) и полис (град), тоест за или в защита на пчелния град, на кошера. Българската дума, която срещаме в традиционната пчеларска практика и народната медицина е „пчелен клей”.

Пчелите използват прополиса също и като „балсамиращо” вещество, с което покриват проникнали в кошера дребни животни-нашественици. Те ги убиват, но след това не могат да ги изнесат навън.Така трудолюбивите пчели се възползват не само от механичните свойства на прополиса, но също и от биологичното му действие: той предотвратява гниенето на балсамираните „нашественици” и е причина за по-ниската концентрация на бактерии, плесени и вируси в кошера в сравнение с външната атмосфера, като играе ролята на химическа защита на кошера. Действието срещу микроорганизми е една от основните характеристики на прополиса и именно заради това хората са го използвали от най-стари времена като лечебно средство.

Древните автори като Хипократи Гален са писали за приложението на прополис за лечение на различни заболявания, най-вече рани и изгаряния. Прополисът се използва и до ден днешен в традиционната медицина на народите от Югоизточна Европа и особено в балканските страни. Различни препарати на основата на прополиса могат да бъдат намерени по аптеките, но в много случаи хората си приготвят тинктури или мехлеми у дома, като вземат прополис от пчелари.

Модерната наука се заинтересува от прополиса през 60-те години на миналия век. Оттогава насам са документирани многобройни полезни действия на пчелния клей. Установено е, че прополисът притежава широкоспектърна антибактериална активност, макар и по-слаба от тази на антибиотиците. Има обаче една важна особеност – невъзможността на микроорганизмите да развиват устойчивост към прополиса. Това качество липсва на мощните съвременни антибиотици. Прополисът потиска и развитието на болестотворните гъбички и затова с успех се прилага за лечение на предизвикани от тях кожни заболявания. Има и многобройни съобщения за антивирусно действие на екстракти от прополис, включително срещу грипни вируси и срещу вируса на СПИН. Голям брой изследвания са показали противораковото му действие и предпазващия му ефект върху черния дроб. Особен интерес представлява въздействието на прополиса върху имунната система – установено е, че при вътрешно приемане той стимулира естествената имунна защита на организма срещу различни инфекции и срещу развитието на злокачествени тумори. Прополисът е и източник на мощни антиоксиданти, които в последно време се разглеждат като важен елемент от превенцията на редица социално значими заболявания, вкл. сърдечно съдови, рак, диабет невродегенаритвни заболявания и др. Ценна особеност на прополиса е фактът, че с изключение на редките случаи на кожни алергии той като правило е нетоксичен дори във високи дози и практически е безвреден за организма, което не може да се каже за много съвременни лекарства.

Прополисът дължи своите лечебни свойства на съдържащите се в него химични съединения. Растящият интерес към прополиса като лечебно средство създаде необходимост от подробно изучаване на неговия химичен състав. От около 30 години в Лабораторията по химия на природните вещества на Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН се провеждат системни изследвания в това направление. Задачата за химичното охарактеризиране на прополиса е предизвикателство за химиците – той представлява сложна смес, която съдържа повече от 100 различни отделни химични съединения. Картината допълнително се усложнява от едно неочаквано откритие – проби прополис от различни географски и климатични райони значително се различават по своя състав, а в някои случаи и по действието си. Причина за това явление е растителният произход на прополиса. Във всеки регион на света пчелите избират източниците на смолист материал измежду местните растения, което влияе и на състава на клея. Важно е да се отбележи, че растенията, от които се събират мед и прашец, са съвсем различни от тази, от които се събира прополис.

Ние в Лабораторията проучихме подробно български прополис от различни райони на страната и установихме неговия химичен състав, както и предпочетеното от пчелите прополисоносно растение. Пробите от различни местонахождения се оказаха с много близък състав, а като техен източник разпознахме смолистите пъпки на черната топола, широко разпространена в България. Доказахме това чрез детайлно сравнение на химичния състав на смолата от пъпките и екстракти от прополис. Съдържащите се в прополиса „тополови” вещества се оказаха активни срещу бактерии и гъбички, показаха и значително антиоксидантно действие. Те са преди всичко от групата на природните фенолни съединения – флавоноиди, фенолни киселини и техни производни. Никое от тях само по себе си не е мощно антибактериално средство, но силата на прополиса е в съвместното действие на много негови съставки, които възпрепятстват развитието на микрорганизмите по различен механизъм. Именно това пречи на бактериите да „привикват” към прополиса и да станат нечувствителни към него. Разширяването на нашите изследвания, както и работите на други учени показаха, че навсякъде по света, където растат тополи, те са предпочетени от пчелите при събирането на смолист материал за прополис. В други райони обаче, например в тропиците или в северните области на Русия и Канада, където няма тополи, местната растителност предлага много възможности на пчелите и химичното разнообразие на прополиса, особено в тропическите области, се оказа много голямо. Ние изследвахме прополис от Бразилия, Венецуела, Салвадор, о-в Крит, Малта, Сицилия, Индонезия, Тайланд, Пермска област в Русия, Канада и открихме много нови химични типове прополис. В много случаи те нямат нищо общо помежду си като химичен състав. Интересното обаче е, че всички те са активни срещу бактерии и гъбички.

С оглед на приложението на прополиса в препарати и хранителни добавки е важно да се докаже и следи присъствието на активните вещества в дадена проба или препарат. За тази цел по поръчка на Италианския институт по пчеларство ние разработихме показатели за контрол на качеството на тополовия прополис и протокол за анализите, с които се определят тези показатели. Те се препоръчват от Международната комисия по меда за контрол на количеството на активните вещества в тополов прополис.

В последните години, във връзка с общата тревога от масовото измиране на пчелите по света, насочихме интереса си към възможностите да им помогнем да оцелеят и към ползата от прополиса за самите пчели. Учудващо изследванията в тази област досега бяха твърде ограничени. Макар че е добре известно, че прополисът е „химическото оръжие” на пчелите срещу инфекции и паразити, конкретни проучвания почти липсваха. В рамките на голям европейски проект, ръководен от германски учени, установихме, че някои от веществата в прополиса имат добро действие срещу причинителя на Американския гнилец при пчелите. Показахме също така, че прополис, който е по-богат на някои специфични тополови компоненти, подобрява устойчивостта на пчелите срещу кърлежите вароа, които са едни от най-опасните вредители по пчелните семейства. Тези изследвания са още в съвсем начална фаза, но дават надежди за успешно справяне с някои от най-смъртоносните за пчелите заболявания с помощта на природни продукти, които нормално присъстват в кошера, само като се подобри достъпа на пчелите до тях.

Пчелите съществуват от около 100 милиона години.Tе са били свидетели на разцвета и залеза на динозаврите и на безброй други животински и растителни видове. Пчелите са шампиони по оцеляване и днес те могат да бъдат открити почти навсякъде - от пустинята Калахари до северните райони на Европа, Азия и Америка. Това се дължи, разбира се, на сложната и ефективна организация на пчелното семейство, но до голяма степен и на тяхното майсторство в химията. Като химик мога да потвърдя, че пчелите са химици от висока класа: те произвеждат висококачествени храни (мед, пчелен прашец, пчелно млечице), строителни материали (восък, прополис) и ненадминати химически оръжия (пчелна отрова, прополис).

Ние хората сме много „по-млади” еволюционно и затова историята на съвместното съществуване на пчелите и хората съвпада с историята на човечеството от най-стари времена. Откривайки меда като храна, хората много скоро открили и ценните свойства на другите пчелни продукти. Въпреки че днес знаем за прополиса много повече, отколкото в миналото и дори в края на 20 в., все още има много неща, които предстои да научим. Учените от Института по органична химия с Център по фитохимия на БАН ще продължим работата си в тази насока, в сътрудничество с колеги от други институти и други страни.

проф. Банкова

(Снимка - "Новинар")

 

 Проф. член-коресподент на БАН, Вася Банкова е родена в София. Завършила е ХТИ, специалност „Органичен синтез”. Веднага след това започва работа в Института по органична химия с център по фитохимия към БАН. Ръководител е на лаборатория „Химия на природните вещества”, която съществува от създаването на института през 1968 г. През всичките тези години се е занимавала с изучаване на свойствата на прополиса в България и в цял свят.

Проф. Банкова с желание прие поканата да гостува в Козлодуй по повод  Празника на мед,организиран от ДП РАО. Срещата с нея е открита за всички граждани и гости на града. Тя ще се състои в НЧХП „Хр. Ботев – 1879” на 6 февруари от 11.30 часа.

 

   



2015-01-26 16:07:02