Иван Борисов: Добруша ще оцелее и в бъдните векове

Многовековна е историята на Добруша. Населеното място никога не е имало друго име. Исторически е доказано, че най-старото население по тези земи са били траките. Много след тях идват римляните, а през пети век тук се настаняват славяните, за да останат завинаги. В изследванията си Никола Намерански пише, че Добруша е старо българско село, възникнало през 10 в. Това означава, че селото съществува вече 11 века. Името му също е чисто българско, звучно и красиво. То се среща в османски документи от 1548 г., когато селото се е числило към кааза Берковица. През 1606 г. селото се състои от 17 домакинства. Освобождението от турците заварва Добруша с 485 жители. През 1928 г. тук живеят 999 човека. Преброяването на 1.12.1946 г. показва 1165 жители- най-голямата бройка през цялата му история. Сега населението му наброява 245 човека.

Има събития от историята на селото, с които жителите му и до днес се гордеят. Прекрасната училищна сграда, в която днес се намират кметството и пощата, е открита през 1953 г. Тя функционира като училище само 15 години. През 1960 г. е открита новата сграда на читалище „Съзнание”. През 1986 г. е открита сградата на модерен търговски дом. През 1997 г. се сбъдва мечтата да има мост над р.Ботуня. На 17 май 2009 г. е открит прекрасен православен храм. Вече имаме и свой паметник на загиналите във войните.

Можем убедено да кажем, че в Добруша са се родили и израстнали представители на всички сфери на обществения живот. Примери за това са проф. Христо Стоянов, Евден Каменов, Атанас Мечоров. Отскоро нашата гордост Румяна Лилова е професор в СА „Д.А.Ценов” в Свищов.  

Убеден съм, че селото ще оцелее и в бъдеще.  Вярно е, че 150 села вече изчезнаха, защото в тях няма население. Вероятно така тъжна съдба ще имат и други. Но Добруша ще оцелее. Не може такова трудолюбиво, родолюбиво и патриотично население да изчезне. Добруша е била и ще пребъде през вековете.