Съдия Васил Ганов: В управлението залагам на приемствеността

Съдия Васил Ганов: В управлението залагам на приемствеността

Съдия Васил Ганов завършва юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски“, гр. София, през 1996 г. и от 1999 г. е съдия в Районен съд гр. Враца, където разглежда наказателни дела. През 2016 г. е назначен за зам. административен ръководител – зам. председател на Районен съд гр. Враца, а от 2017 г. до момента е ръководител-председател на правораздавателната институция.

Г-н Ганов как оценявате изминалата 2019-а година за Районен съд-Враца?

Изминалата 2019-а година оценявам, като успешна. Въпреки немалката натовареност, всички дела са разгледани и приключени в кратки срокове, като мотивацията на съдиите в Районен съд Враца определено очертава тенденция на подобряване на качеството на правораздаването. Но доколкото данните за кадровата обезпеченост, броя разгледаните дела и сроковете за това са изложени в годишния отчетен доклад, достъпен на страницата на съда, няма да се спирам подробно на данните, отразени в него.

Обезпечен ли е кадрово Врачанският районен съд?

Врачански районен съд от години не е работил в пълен състав. Въпреки това може да се каже, че към момента кадровата обезпеченост е задоволителна, като и съдиите, и съдебните служители, ежегодно повишават професионалните си умения, включвайки се в различни обучения.

Г-н Ганов с какви проблеми се сблъскахте досега в работата си, като председател на Районен съд - Враца?

Работата като административен ръководител ежедневно те изправя пред трудности. Най-сериозната трудност, с която се сблъсках, като председател е с липсата на кадрова обезпеченост на съда, която бе преодоляна чрез увеличаване натовареността на съдиите, работещи в институцията. Всяка висока натовареност застрашава бързото и качествено решаване на делата, но благодарение на високата мотивация на съдиите в районния съд, тази трудност бе преодоляна. Друга сериозна трудност се оказа организацията на работния процес в условията на извънредното положение, но за щастие работният процес се връща към нормален ритъм.

Какви промени са наложителни в правораздавателната институция?

Наблюденията ми като административен ръководител показват, че сред колектива в Районен съд Враца е налице добра професионална мотивираност, съзнавана отговорност за очакванията на обществото и са създадени добри практики, гарантиращи справедливост, независимост и прозрачност. В момента ВСС следва политика за оптимизиране на органите на съдебната власт и се надявам тази оптимизация съвсем скоро да даде положителни резултати. Необходимо е да се продължат и инициативите на съда за предоставяне на информация за осъществяваната правораздавателна дейност, тъй като доверието на обществото и постигането на това доверие е постоянен процес. Основното ми предизвикателство, като ръководител и  съответно приоритет в дейността ми, е усъвършенстването на вътрешноорганизационната структура, за да може Районен съд - Враца да е добре функционираща, предвидима и балансирана съдебна институция.

„Твърде малко осъдени престъпници", е най-често срещаното обвинение на обществото към съдебната ни система. Основателно ли е то и как изглеждат нещата през погледа на магистратите?

Това обвинение е отдавна ширещо се, но определено смятам, че не е основателно. Нисък е процента на оправдателните присъди в страната, което категорично не дава основание да се твърди, че осъдените престъпници са малко. Следва да се има предвид и това, че в наказателното производство обвинението се формулира и повдига от прокуратурата, а съдът е компетентен да се произнесе в рамките на вече формулираното обвинение и може да постанови осъдителна присъда само ако това обвинение е правилно и доказано по безспорен и категоричен начин. Присъдата на свой ред се проверява на три инстанции, което е гаранция за неговата правилност и доказателствена обезпеченост. Наблюдава се тенденция, че най-често за пострадалите граждани единственото задоволително наказание е лишаването от свобода и ако наказанието не е такова, лицето не се третира като осъдено. Наказателният кодекс обаче, предвижда и други по вид наказания, които са не по-малко ограничаващи личната сфера на осъдения.

Стои ли пред Районния съд проблемът със старите, залежали дела, с висящите производства?

Делата в Районен съд Враца се разглеждат в предвидените в закона срокове и се полагат всички усилия за приключването им в разумен срок. Статистическите данни показват, че голяма част от делата се разглеждат в рамките на до 3-месечен срок. Това ми дава основание да твърдя, че в Районен съд Враца няма висящи дела с продължителност на разглеждането над разумните за това срокове.

Как може да се повиши ефективността в работата на съдебната система?

Необходимо е да се положат усилия в насока гарантиране на еднаквото прилагане на закона и уеднаквяване на практиката, както и усилия за подобряване на качеството на нормативните актове. Отделно от това, диалогът между съдебната система и гражданите е гаранция за доверие, така че считам, че подобряването на връзката с обществото и медиите е от съществено значение за подобряване на качеството на правораздаване.

Мислите ли, че има високо ниво на корупция сред магистратите? Има ли подобни регистрирани случаи или сигнали в районния съд?

Наложило се е разбирането, че сред магистратите в страната е налице корупция. В Районен съд Враца няма регистрирани случаи или сигнали за корупция и се надявам, че като цяло в България няма високи нива на корупция.

На какво залагате в управлението – приемственост или радикални промени?

За радикални промени е трудно да се говори, тъй като реформирането на съдебната система е дълъг и труден процес, независещ единствено от волята на административния ръководител на една от институциите. Без приемственост от своя страна не може. Затова в управлението си залагам както на приемственост на доказалите се като добри практики, така и се стремя институцията да е в центъра на случващите се реформи.

Административният ръководител повече мениджър на съда или съдия е според Вас? Какво е Вашето усещане за баланс в съвместяването на организационната и правораздавателната функции?

Трудно е да се каже дали административният ръководител е повече мениджър или повече съдия, тъй като задълженията на мениджъра и съдията са неразривно свързани. Успешният административен ръководител трябва да притежава необходимите качества и за съдия, и за ръководител. Задължително е познаването на  праворазда­вателния процес, организацията и осъществяването на правораздавателната дейност в конкретния съд и едновременно с това притежаването на  качества на ръководител. Често се налага административният ръководител да вложи  много  усилия и да посвети много време за решаване на управленски проблеми от всякакво естество, но това никога не може да е за сметка на правораздавателната му дейност. Постигането на баланс е трудно, но полагам усилия да се справя, както със съдийските си задължения, така и с функциите си като административен ръководител.

Ако Ви попитат какво означава един съдия да бъде несменяем, какво бихте отговорили?

По мое мнение преобладаващата част от обществото не разбира същността на института на несменяемост и функциите му и натрапчиво се създава усещането, че несменяемостта генерира безотговорност и чувство за ненаказуемост сред магистратите. За мен несменяемостта дава сигурността, че съдията ще може да изпълнява служебните си задължения по вътрешно убеждение. И макар гаранцията за автономия и независимост на съдията да не се разбира правилно от обществото, тя е в публичен интерес.

Интервю на Ани Самарджийска




2020-05-29 10:21:42