Танцова школа ''Нанков'' празнува 5 години с концерт във Враца

Николай Нанков е роден през 1987 година в Исперих. Хореограф-педагог по професия. Танцува още от детската градина. В гимназията се насочва към българските народни танци. Докато учи в ЮЗУ, става част от големия ансамбъл „Пирин“. Придобива опит и школовка, които години по-късно пренася в собствената си школа, която открива през 2014 година във Враца. Школата му, увлякла  стотици запалени по танците,  навършва 5 години. За еволюцията и първата важна годишнина разговаряме с основателя – Николай Нанков.

Г-н Нанков, скоро школата Ви навършва 5 години. Как започна всичко? Кое Ви мотивира да я основете?

Основната ми мотивация беше любовта към нашия фолклор. Научих много за него и танците, които го представят, и исках да предам опита и страстта си на други. Не просто да им покажа някое хорце или стъпка. Исках да се забавляват, да се влюбят във фолклора, както аз, да почувстват магията му. В началото беше трудно, но когато обичаш работата си, нещата се получават. Днес съм щастлив да споделя, че в школата е пълно с щастливи и мотивирани хора, влюбени в народния танц.

Какви са те, Вашите възпитаници? С какво се занимават?

Те са абсолютни любители. Хора, които са се срещнали с народните танци в нашата зала. Хора с различни професии, но с обща страст – българските танци.

Много или малко са 5 години за утвърждаването на една танцова школа в общественото пространство?

5 години са и много, и малко. Всичко е относително. Във Враца хората са недоверчиви, плахи. Трудно биха опитали нещо различно. Фолклорът обаче е сила, която увлича, защото представя нашето минало, нашата същност и нашето бъдеще.

Как ще отбележите първата юбилейната годишнина на танцовата школа?

За нашата 5-годишнина реших да направя концерт, с който да представя школата. Също така и да зарадвам танцуващите в нея. Да могат те да се качат на домашна сцена и да покажат това, което са научили и им доставя удоволствие и ги кара всеки път да се връщат в залата. Всичко това е за самите тях и се случва благодарение на тях.

С колко групи за начинаещи и напреднали танцьори работите в момента?

Към днешна дата в клуба има шест групи, които са с различна трудност. Начинаеща група, която е едва от средата на февруари, тази година, и „златна“ група, която е от основаването на клуба. През годините се случваше и да сливаме групи. И всичко това, за да можем да освободим свободни часове и дни за нови. В момента са налице една начинаеща група, три средно-напреднали групи, както и две напреднали. Отделно от това имаме и сборна група, в която участие взимат всички, които искат сценични изяви. 

Колко са общо хората, които посещават школата?

Хората, които редовно посещават репетициите, са около 170-180 човека. Иначе общо са записани 220-230 човека.

С кои успехи се гордеете най-много през последните 5 години? Кои участия бяха най-паметни?

Като цяло всички участия са паметни. Всеки път емоцията е различна.
На участия, в които има конкурсен характер, нашата школа винаги е била сред награждаваните. Това ни прави горди и разбираме, че вървим в правилната посока. Като личен успех бих представил факта, че последните три-четири групи, които пускам, започват с не по-малко от 50-55 човека, а рекордът е 70 човека.
Това говори, че хората наистина са доволни. Да, има много, които се отказват по една или друга причина, но повечето от тях продължават и до ден днешен. Може би за тези 5 години през клуба са минали над 400 човека. От такива, които са идвали един единствен път, просто да видят как протичат репетициите, до такива, които се отказват, защото си мислят, че няма да се справят или нямат време. Истината е, че натоварването е сериозно.

Нараства ли интересът към българските народни танци в последните години? Връща ли се българинът (респективно-врачанинът) към корените си чрез музикалното и танцовото изкуство по Ваши наблюдения?

Да, определено. В последните години наистина все повече хора, започват да посещават такива клубове. Както заради самото удоволствие, така и заради корените и традициите ни, които са неизменно богати. Хубавото е, че и все повече млади хора започват да посещават тези занимания.

Как редовните танцови занимания променят ежедневието ни? С какво са полезни?

Първо, това е едно огромно психическо разпускане. Всички си тръгват от залата изтощени, но усмихнати и освободени. Това се дължи на силната емоция и удовлетворението от вложените усилия. Винаги казвам: „Отрицателната енергия я оставяте пред входа, и влизайки през вратата, вече трябва да сте сложили усмивките!“ Това е естествен процес.
Второто определящо нещо е кардио тренировката, която се получава. Здравето неизменно укрепва при добре изградена схема за репетиции.
Голямата ценностна полза е връщането към нашето, българското. Народните танци сближават хората и освобождават духа им.

Какво си пожелавате да се случи с „Нанков Денс Център“ през следващите 5 години? Къде виждате школата на 10-ата й годишнина?

Пожелавам си единствено да бъдем здрави! Само така ние ще можем да продължим да се развиваме все така професионално. Желая и хората да са все така доволни. Да бъдат все така увлечени към това прекрасно изкуство, което притежаваме. Да продължават да бъдат родолюбци и да почитат корените и традициите си.

Интервю на

Петя ВАЛЕНТИНОВА