Клошари въртят бизнес с храни и железа

Част от бездомниците във Враца търгуват получаваната благотворително консервирана храна от Българския червен кръст. Скандалният факт разказа пред „Северозапад днес” очевидец на деянията. С получените пари останалите без дом и пари жители на областния град си купуват алкохол и цигари. Сигнали за това са получавани в БЧК от хора, които не са одобрени да получават помощи. През зимата общо 19 клошари получават взели двукратно храна от организацията.

Екип на „Северозапад днес“ присъства на раздаването на помощи на част от обитателите на врачанските шахти, за които разказахме в предишния брой. Опашката от бездомни бе съставена предимно от обитатели на катакомби при врачанската „Топлофикация” и товарната гара в града. Въпреки студените зимни дни и гладът, който мъчи слабите и мръсни тела на „осъдените души“, те не желаят да бъдат настанени в Центъра за временно настаняване в града в сградата на бившето училище „Давид Тодоров“. Чувствали се по-спокойни в дупките под земята, казват самите бездомници. Единственият недостатък на „домовете“ им е липсата на вода и осветление. Животът иначе е спокоен и доволен. Така охарактеризира безкрайните си дни в подземния град клошарът Йордан.

Въпреки липсата на нормален живот бездомниците все пак се интересуват кой „командва” родния им град. Имената на кмета и неговия екип са познати и в подземния град. Дойдат ли избори, клошарите са сред тези, които се редят на опашката, за да пуснат гласа си за местната власт. Малка част от тях обаче не успяват да стигнат до урните. Причината – те са „хора призраци“ и нямат лични документи. Не плащат данъци и сметки, не поемат от гражданските отговорности, разписани в демократичната уредба на държавата. Същите са доволни са от местното управление във Враца. Упреци имат за Министерството на труда и социалната политика. Според останалите без дом и храна това е единствената институция, която не осигурява на голяма част от българите крайно необходимото. Чрез медиите те искат да призоват социалното министерство да се вземе в ръце и да помогне в битката с глада.

Според останалите без дом работа за тях няма. Единственият начин да се препитават бил с изхвърлените в контейнерите хранителни отпадъци. Изоставените железа и кашони в кофите за смет те пласират в пунктове за вторични суровини, за да изкарат някой лев. Заради „алъш-вериша“ обаче имало сблъсъци с полицията. Налагало се е многократно да доказват, че предадената стока не е открадната, а събрана от улицата. За да избегнат полицейските хайки и наказателните акции, клошарите вече са измислили и своя хитрина. Със светлоотразителна жилетка започнали да обикалят контейнерите. При евентуален проблем се защитавали с тезата, че са служители на общинското предприятие „БКС”.

„Така избягваме проблеми с контролните органи“, хвали се със задоволство клошарят Георги. Правим уговорката, че някои наистина били наемани по временната заетост за комунални услуги във времето.

Животът на повечето жители на катакомбите е минал през ада. Част от тях са били чести „гости“ в затвора. Сблъсъци с обитателите на килии зад дебелите стени са оставили дебела диря у тях. След излизането от зандана се мъчат да не повтарят направените грешки. И се получава, твърдят анонимниците от „подземния град“.

Условно кръстените „осъдени души“ казват, че нямат мечти. Стремят се към щастлив, макар и гладен живот на улицата. Правят импрозивирани купони в шахтите, пеят, разказват вицове и търсят хубавото в света, който ги е превърнал в маргинали. Не се оплакват, приемат съдбата си и търсят начин да оцеляват. За тях единствен дом са улицата и шахтите, а семейството – хората, с които по неволя споделят животът на тъмно. Някои дори намират сродни души и правят любов в катакомбите. За деца не мислят заради всевластната мизерия.

За празниците клошарите разчитат на малко храна и поносим студ. Елхи, подаръци и трапези за тях остават абстрактни понятия. И въпреки това „животът е хубав и трябва да се живее“, смятат жителите на подземна Враца.