Владимир Уручев бе домакин на конференция

Владимир Уручев, член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), бе домакин на конференция „Пътища към енергийно ефективни сгради с нулеви въглеродни емисии”. Конференцията се проведе в сътрудничество с престижното списание  The Parliament Magazine и с представители на европейските асоциации на производителите на цимент, бетонни смеси и агрегати, обединени в т.нар. „Concrete Initiative”* . Събитието бе насочено към задълбочаване на диалога между законодателите и индустрията в търсене на ефективни решения за намаляване използването на енергия в целия строителен процес и за постигане на  въглеродно-неутрален сграден фонд.

По време на конференцията бяха представени данни за строителния сектор в Европа, който е най-големият потребител на енергия, поглъщащ 40% от крайната енергия и 36% от емисиите на въглероден диоксид в ЕС. Въпреки това, около 75% от сградите са енергийно неефективни, и в различните страни-членки само 0,4-1,2% от сградите се реновират годишно. В същото време, строителният сектор притежава огромен потенциал за създаване на въглеродно-неутрална и конкурентноспособна икономика. В тази връзка участниците в конференцията се обединиха около идеята за въвеждане на подход, базиран на жизнения цикъл на материалите в цялостния строителен процес - от добива на строителни материали, през производството, дизайна, тяхната употреба и евентуално изхвърляне/унищожаване.

Благодарение на наскоро приетото европейско законодателство от пакета „Чиста енергия за всички европейци” (законодателните предложения за енергийните характеристики на сградите, за енергийна ефективност, за възобновяема енергия, както и за управлението на Енергийния съюз), са налице необходимите предпоставки за европейския преход към чиста енергия и в частност към декарбонизация на европейския сграден фонд.

Евродепутатът Владимир Уручев запозна участниците с основните параметри на одобреното от ЕП законодателство - обвързваща цел за 2030 г. за възобновяеми енергийни източници от 32% и индикативна цел за енергийна ефективност от 32.5%. По отношение на сградния фонд, приетата директива за енергийните характеристики на сградите предвижда серия от мерки, насочени към намаляване на въглеродните емисии в строителството: разработване на национални дългосрочни стратегии за обновяване на сградния фонд, изграждане на инфраструктура за електромобили в паркингите, въвеждане на показател за подготвеност за интелигентно управление (т.нар. smart readiness indicator), който да измерва степента, в която дадена сграда може да използва  ИКТ и електронни системи за подобряване на енергийната ефективност и за измерване на реалните икономии в полза на собствениците и обитателите, реализирани от тези нови допълнителни функции.

Според Уручев, посочените мерки са една огромна стъпка за постигане целите на ЕС по отношение на борбата с климатичните промени и прехода към нисковъглеродна икономика.

Уручев представи положителните ефекти  от подобряване енергийната ефективност на сградите както за потребителите, така и за индустрията: „Реновирането на сградите и подобряването на тяхната ефективност ще се отрази директно върху сметките за енергия на потребителите, ще бъдат създадени по-здравословни условия на живот, и ще бъдат приложени мерки за изкореняването на енергийната бедност. Целенасочените инвестиции в реновирането и подобряването на енергийната ефективност на сградите ще бъде от полза не само за крайните потребители, но и за строителната индустрия, със създаването на нови работни места и икономически растеж, особено за малките и средни предприятия на местно ниво“.

По думите на Уручев, трябва да бъдат гарантирани повече финансови стимули на местно ниво, тъй като „градовете и урбанизираните територии са основните двигатели за преминаването към чиста енергия и енергийни иновации. Това включва „зелени” обществени поръчки, строителни концепции като „сгради с близко до нулево потребление на енергия“ (nearly zero-energy buildings), електромобилност, ранно прилагане на новите технологии, продукти на дигиталната революция и др.” Според него, всички тези промени ще доведат до децентрализация на енергийната система и ще превърнат европейските граждани от потребители в активни участници на енергийния пазар.