Само нови блокове ще спасят енергетиката

Иван Генов е депутат от Врачанския избирателен район. Завършва Московския енергетичен институт и Стопанската академия в Свищов с диплом за мениджър по управление и организация на бизнеса. Специализирал е в Германия, САЩ, Япония, Русия и Франция. Започва работа в АЕЦ “Козлодуй”  през 1980 г., след което заема различни длъжности в нея, включително изпълнителен директор. Влиза в парламента през 2017 г. от листата на БСП. Член е на Комисията по енергетика в НС. Съпредседател е на федерацията по шахмат. 

Г-н Генов, кои са актуалните предизвикателства пред българската енергетика?

Със сигурност най-важната цел е изграждането на нови ядрени мощности. Имаме реално похарчени пари за оборудване за централата в Белене, което може и трябва да работи и ще бъде нужно на държавата. Казвал съм го в парламента, както и по много други поводи - в момента има реална опасност, която просто ни задължава да строим нови атомни централи. Това е решението от конференцията в Париж през 2015 г. за затягане на ограниченията за изхвърляне на вредни емисии.  Решението бе препотвърдено на  28 април миналата година, когато реално се издаде пътна карта за извеждането на всички ТЕЦ-ове на въглища от европейските страни. Засегнати са много страни. В Полша например 80 % от енергията произвеждат именно такива централи. За съжаление връщане назад няма. Това е световна тенденция, която тръгна още от Киото. Трябва да проумеем сериозността на положението и спешно да търсим алтернативи за производство на енергията, която ще изчезне от пазара. Малко над 4000 мегавата произвеждат в момента ТЕЦ-овете, които  участват в  енергийния баланс. Извеждането им от микса налага веднага да се обезпечи тази енергия. От ВЕЦ-овете няма да стане, защото нямаме достатъчен воден ресурс. Трябват нови ядрени блокове, при това възможно най-бързо.

Екологичните тенденции налагат все по-голямо преосмисляне на  енергийната стратегия. Колко време имаме, преди да закъснеем с реакцията на глобалните процеси?

Големите концерни отдавна се преориентират към производство на електромобили, защото виждат и проумяват тенденциите. Със сигурност до 20 години вече няма да се произвеждат двигатели с вътрешно горене. На някой може да му звучи утопично, но ще стане, защото екологичните норми ще става все по-рестриктивни. Това ще наложи производство и употреба само на електромобили.

Анализите сочат, че за 500 000 автомобила (колкото има сега само в София) с нормален годишен пробег 15 000 км ще бъде необходим един 1000-мегаватов блок, за да обезпечи горивото им.  Можем грубо да сметнем колко повече мощности ще трябват, за да се подсигури зареждането на станциите, от които черпят енергия електромобилите. Такива ще трябва да има в цялата страна. Тези аргументи и факти недвусмилено говорят, че трябва спешно да търсим пътища за нови мощности и централи.

Тезата Ви е ясна и категорична. Нека да се върнем на дълго нищения казус АЕЦ „Белене“ и обратите, които претърпя той в годините. Има ли пропуснати ползи за страната ни от цялото това протакане?

За щастие, не мисля, че сме пропуснали някакви конкретни икономически ползи. Просто загубихме ценно време в спорове и безпредметни дискусии. Темата продължава да предизвиква различни настроения. Много хора и до днес не смятат, че тази централа ни е нужна. Бих им отговорил така. В 90 % от българските села през нощта е тъмнина. Няма и една светеща лампа. Ако погледнем нощна карта на Европа, България е едно тъмно петно. Пътувал съм  много из нашите балкански съседни страни. Те, да кажем, са горе-долу „от нашата черга“. Само че пътищата им са безупречно осветени, както и населените места. Това е показателно за енергийната ни политика. Ние сме решили, че така може и повече не ни трябва. Можем да си живеем на тъмно.  Можем и без реална икономика, очевидно. Залагаме предимно на автомивки и молове.

Централата в „Белене“ вероятно ще се гради с участие на чуждестранен инвеститор. Какви клаузи трябва да заложи държавата в споразумението, за да бъде защитен националният интерес в енергетиката?

Държавата трябва да залага изисквания не към инвеститора, а към проекта, за да има интерес изобщо от инвеститори. За мен не трябва въобще да се гарантира дял за държавно изкупуване на електроенергия на фиксирани цени. Всичко трябва да определя пазарът. Себестойността в АЕЦ „Козлодуй“ е 50 лв. за mW/h. Цената на свободния пазар не се оформя от предприятието с най-ниска себестойност, а от дружествата с най-висока такава. Участвайки в енергийния баланс, ако тези предприятия не си покриват разходите, ще фалират. Това ще доведе до недостиг на електроенергия, ще се наложи внос отвън и цените ще се качат. Пазарът се саморегулира и това е от полза за атомната енергетика. Нашата себестойност е по-ниска и така генерира по-голяма печалба. Това означава, че ще се обезпечи изплащането на инвестицията и след това ще генерира пари. Има един особен момент. Инвеститорът, който се нагърби с това предизвикателство, ще иска сигурност. Не може днес да строим, утре да се откажем. Така гоним всеки сериозен пазарен играч. Държавата трябва да даде гаранция за приемственост в енергийната политика.

До момента от клаузите и договорките, които коментирахме в парламента, за мен е грешка отказът от държавни гаранции при изтегляне на заем за строеж на централата. От 7-8 години върви такава мантра, че гаранциите са лоши и увеличават дълга. Само че ние имаме 27 % дълг, а италианците имат над 150-160 % и си живеят много добре. Надявам се при разговор с инвеститорите да се проумее тази грешка. Гаранциите ще направят проекта по-евтин. В момента той е оскъпен. Тези 10 милиарда повече идват тъкмо от липсата на гаранции, защото без тях най-добрата лихва по евентуален кредит ще е около 4 %. С гаранция обаче, тя може да падне до 2 %. Така се получава един сериозен марж и при изплащане до 15 години ще спестим около 2-3 милиарда.

При бъдеща реализация на АЕЦ „Белене“ реално ли е мислим за пуск на нови мощности и в Козлодуй?

Нови блокове в Козлодуй задължително ще има. Две мощности в Белене и две в Козлодуй няма как да стигнат. Знаем също какви социални ползи носи работата на сегашната ни централа. Над 1000 семейства са заети в АЕЦ Козлодуй. Такъв ефект ще има и от изграждането на АЕЦ „Белене“. Международни споразумения предвиждат 30 % от дейностите по изграждане, оборудване и поддръжка на централата (на стойност около 2 милиарда евро!) да се поемат от местни фирми. Това ще раздвижи икономиката в цяла Северна България, а за Северозападът ще значи икономическо възраждане.

Щом фактите и тенденциите са толкова красноречиви, има ли политическа воля за придвижване на въпроса?

Това е въпрос към правителството. Аз смятам, че още не е осъзната спешността на нещата. Сякаш политиците ни (понеже аз не се считам за такъв) се държат като щрауси. Заровили сме главата в пясъка и се надяваме всичко да мине от само себе си. Не, няма да стане. До 3-4 години, когато започне процесът по извеждане на ТЕЦ-овете от ЕС (най-късно през 2021 г.), нашите централи на въглища ще са първите, защото са най-големият замърсител. Тогава рязко ще изтрезнеем. Но една централа не се прави за година. Затова трябва да се мисли в перспектива. Все пак това предприятие ще работи около 100 години. С 60-годишен срок на експлоатация са новите мощности. После животът им се удължава. Да обобщим, новата централа ще се изплати за 15 години, а 85 ще работи за печалба. Не мога да проумея на фона на тези безспорни факти как се говори, че инвестицията не е изгодна?!

Да приемем, че нови мощности и централи ще има. Разполагаме ли с подготвени кадри за тях?

Това е много сериозен проблем, с който за съжаление не правим достатъчно опити да се справим. В момента централата води преговори с висшите училища, но интерес от младите няма. Никой не иска да учи тези специалности, защото не вижда бъдеще в сектора. Играта „Строим, не строим“ не вдъхва доверие. Ако започнат да се взимат сериозни, стратегически решения, вярвам, че интересът ще нарасне. Разбира се, трябва централите пряко да се ангажират с  обучението на кадри. Да им предлага стажове и стипендии, за да ги мотивира. Трябва енергийните дружества и държавата да се обединят в тази битка.  Иначе ни чака невиждана кадрова криза.

Няма как да пропуснем коментар за сделката с ЧЕЗ, която разбуни обществото и остави много въпросителни у всеки български гражданин. Каква се случва от Ваша гледна точка?

Според мен хората не трябва да се притесняват. ЧЕЗ си поискаха по-високи цени, но КЕВР не го позволи, защото знаем политическият ефект от по-скъпия ток. Самата сделка за дружеството няма да повлияе на услугата засега. Лошо ще бъде, ако собствениците в бъдеще намалят драстично инвестициите, или изобщо ги спрат.  Мисля, че е малко вероятно, обаче. Въпросът, който раздразни обществеността, бе свързан с това кой всъщност стои зад сделката.  Има различни отговори на тези въпроси. Видя се, че са замесени и офшорки, което допълнително нагнети напрежението. Аз обаче се надявам, че потребителите няма да са губещи от тази игра.

След всичко казано, оптимист ли сте за бъдещето на българската енергетика?

Длъжен съм да бъда. Животът ми е минал в този сектор. От 80-а година само с това съм се занимавал. Нямам много аргументи за оптимизъм, но трябва да вярвам, че не може все да копаем надолу и да слушаме смешни енергийни експерти със смешни тези, които промиват мозъци чрез медиите. Така повече не може. Трябват категоричност и воля за ефективна енергийна стратегия.

Интервю на Петя ВАЛЕНТИНОВА