Тъжните очи на Мондиала

Футболисти, които превъзмогнаха лични драми към върха на световния футбол

До Световното се стига по много пътища. Едните, асфалтови магистрали - прави, безпрепятствени, други – планински пътеки, каменисти и неприятни. Понякога животът удря жестоко, прекалено. Но има футболисти, които могат да се превъзмогнат всичко, за да постигнат мечта – да играят на Световно първенство. Убийства, бедност, депортиране, нощи на улицата... Така са израснали някои от днешните футболисти, играещи в Русия. Ето техните истории.

Якоб Блажчиковски (Полша)

Драмата да видиш убийство: баща му наръгал майка му

Днес е на Мондиала, но като дете присъства на престъпление. По-зле дори – вижда баща си да наръгва с нож майка му. Семейна драма, невъзможна да се забрави. Десетгодишен тогава, губи надежда и вяра в живота, също и във футбола. Баща му отива в затвор с 15-годишна присъда. Момчто, заедно с батко си Давид, остава под грижите на баба им, която става майка, наставничка, учи ги на оцеляване. Това се случва през септември 1996.

Тогава в живота на Якоб се появява друга ключова фигура – чичо му Йержи Бржежек, тогава капитан на полския национален отбор, който го подтиква да продължи да играе футбол. Когато е потънал, топката става спасителната му котва – връща се на тренировки и това е терапията, начинът да изтрие невъзможното да бъде забравено. Днес е на върха на световния футбол, ако вкара, голът ще посвети на своите майка и баба.

Фирмино (Бразилия)

Депортиран при емигрантски контрол

Фирмино е на Мондиала по чудо, или няколко... Първо родителите му били против. "Като бях дете нашите искаха да уча, не да играя футбол, понякога ме заключваха вкъщи, а аз прескачах една стена в задния двор", спомня си нападателя на Ливърпул. Имал и друга задача – да продава кокосова вода в родния град Масейо и подпомага семейството. Един зъболекар, Марселус Портела, случайно го открива на юношески мач с Регатас Бразилия, залага превръщайки се в негов агент. По-късно, през 2009, му осигурява проба във френския Олимпик Марсилия. По пътя към "страната на петлите", при прехвърляне на самолет в Мадрид, Испанския имигрантски контрол го спира и не позволява да продължи пътуването, депортиран е обратно в страната си. Тогава е на 17, днес – на 26 води атаката на Ливърпул и на Бразилия на световното.    

Габриел Жесус (Бразилия)

Момчето, което боядисваше улици на световното в Бразилия

Минали са едва 4 години, но животът н Габриел Жесус радикално се промени. През лятото на 2014, на световното в Бразилия, талантливият нападател още не е дебютирал в първа дивизия и работата му е да боядисва улици в Сао Пауло, бос. На 17 е, баща му ги е напуснал отдавна и е отглеждан от майка си Вера Лучия в Тремембе. Сега носи футболни обувки, струващи стотици евро и е една от звездите на "канариня" на мондиала в Русия.

Бейранванд (Иран)

Номад, пицар, мияч на коли и... много нощи под звездите  

Алиреза Бейранванд е вратарят на Иран и е в Русия след дълга борба за оцеляване. Роден в номадско семейство, от тези, които правят поклонения с добитък, Алиреза е бил овчар, докато сънува футбол. "Най-голямото предизвикателство за мен бяха всички саможертви в спортната ми кариера. Тези години дори нямах къде да спя, бях далече от семейството и с най-тежко препятствие". Възможността за него идва след едно бягство от вкъщи, защото баща му не го пускал. Решил да забегне за столицата, където спял много нощи на улицата под открито небе, работил като пицар, метач и мияч на коли, за да има какво да яде. Днес, на 25 е национален вратар и уверява, че няма да улеснят Испания.

Деле Али (Англия)

Детство белязано с алкохолни проблеми на майка му

Деле Али всъщност се казва Бамиделе Джърмейн Али и също е имал много тежко детство. На 13 години отива да живее в приемно семейство, за да избяга от улицата "пътя към ада". Реалността за него са проблемите на майка му Денис с алкохола, неспособна да го гледа, както и лошите компании на улицата, където преживява с дрогата и оръжията.

Баща му, Кехинде, принц-милионер на нигерийско племе, ги е зарязал още след раждането на сина си. Деле Али не обича да говори за това време. Футболът е неговото убежище, път за бягство към днешно време, когато е една от звездите на Англия в Русия.         

Хуан Гийермо Куадрадо (Колумбия)

Изплашено дете на умъртвен баща

Изстрели. И едно изплашено дете, скрито под леглото. 1992, Некокли, Колумбийски регион Антиокия. Излизайки от скривалището си четиригодишният Хуан Куадрадо вижда гледка, която го маркира доживот. Баща му лежи да пода смъртно ранен, малко по-рано група въоръжени влиза в селото и стреля, също у дома им. Овдовяла майка му Марсела слага работния гащиризон, първо в бананова ферма, после в сладоледаджийница. Известно време Хуан е гледан от баба си, но не напуска футбола... Днес премията му е Мондиала.

Виктор Моузес (Нигерия)

Сираче от войната

Баща му се казвал Остин и бил христиански свещеник в Кадуна, Нигерия, а майка му Жозефин помагала в задълженията му. Двамата стават жертви на войната от 2002 година, убити в дома си. Моузес бил на 11 и играел футбол навън, когато му съобщили трагичната вест. Избягал, потърсил политическо убежище в Англия, започнал от нула.  

"Играехме боси, без обувки, с една малка топка", спомня си за детството в Нигерия Виктор. "Където и да са сега моите родители, биха били горди с мен", вярва звездата на Нигерия и участник на второ световно.

Лука Модрич (Хърватия)

Бягайки от бомбите, отнели дядо му

Войната в Хърватия започна 1991 и продължи до 1995 година. Модрич е малчуган на 5 годинки, детството му е белязано от военния конфликт. Налага се да бяга от родното градче. Баща му Стипе тогава е войник в Хърватската армия, а дядо му умира убит от сърбите в дома си. Майка му бяга с малкия Лука от стрелбите, бомбите и смъртта в Задар, където заедно с други бегълци живеят в хотел Каловаре, а дребният Лука тича по цял ден зад футболната топка. Моторът на Реал Мадрид и Хърватия се опитва да забрави тежките години, маркирали го завинаги: ¨Войната ме направи по-силен, бяха тежки времена за мен и семейството, не искам да влача темата, но и не искам да забравя.¨       

Джейми Варди (Великобритания)

Работникът с локализираща гривна на глезена

Шефилд Уензди го отхвърля 16-годишен, защото бил прекалено слабичък и мъничък, тогава за младежа започват проблемите – конфликти и лош живот. Продължава да играе в по-ниските английски дивизии, но с мизерна заплата, работи във фабрика за шини, където и живее. Това гарнирано с нощни излизания става опасна смеска. Купони, невинаги завършващи весело. Един приключва в полицията, пускат го на свобода с гривна за следене на глезена и фиксиран час за подписи. Все пак идва Лестър, експлозивността, головете му, славата и парите. Сега е в очакване на дебют на Мондиала в Русия.

Карлос Бака (Колумбия)

Автобусният контрольор, който бе загубил вяра

Никой не е подарил нищо на Карлос Бака, във футбола е почти от рекошет, след като бил загубил всякакви надежди.¨На 20 години работих като помощник в автобус в родното село Пуеро Коломбиа, после станах контрольор, за да помагам финансово твърде скромното ми семейство. Вратите за футбола бяха затворени от известно време за мен и на тази възраст не смятах, че нещо може да се получи. Същата година ме викнаха на проби в Жуниор де Барандия и преминах, благодарение на Господ.¨, помни нападателят, който играе вече на второ световно. Работил е и като рибар. Славата му се отразява зле, не е лесно да приеме успеха: ¨От дете преживявам трудни моменти, когато започнах да печеля, си въобразих че парите са всичко, бях сбъркал доста. Сгреших, но благодарение на Господ, се поучих.¨

Каземиро (Бразилия)

Мъжът, който плаче спомняйки си детството

Не може да сдържи сълзите си, връщайки се към детските години - знак, че не са били леки. Никак дори. 26-годишният халф помни как се налагало майка му да го лъже, за да не му купува любима напитка. Жената не искала детето да осъзнава крайната бедност, в която живее семейството. Нямало пари за подобни луксове.        

"Живях в голяма беднотия в детството. Мислейки за това и виждайки колко имам сега ..." Тогава майка ми ми отвличаше вниманието, казваше че трябва да влизам в къщи, защото нямаше пари за покупки", разказва Карлос Енрике днес. Защитният халф на Реал Мадрид е основен стълб в Бразилския национал на световното в Русия.

Карл Икеме (Нигерия)

Година борба срещу левкeмията

Левкeмия. Жестока диагноза за Карл Икеме през лятото на 2017 след медицински преглед за предсезона с Уувърхемптън. Там започва химиотерапията и битката за живота.  Участие на световното изглежда немислимо, но има една опция – като почетен 24-ти играч, решава селекционерът на Нигерия Жерно Рор.

"Повече от разбираемо е, че съм опустошен да не играя на световното, но искам да благодаря на всички за молитвите и съобщенията им. Не мога да обясня огромното им значение за мен. Пожелавам късмет на съотборниците ми и треньорите в лятното приключение.", написа Карл в соц.мрежа.