Течове и студ мъчат театъра във Враца

Роден през 1958 г. в София, Анастас Попдимитров е директор на врачанския театър вече повече от 20 години. Преди няколко седмици той бе  преизбран за нов мандат начело на институцията.  Получава десетки признания като директор и актьор в годините, но признава за битови и финансови проблеми, които утежняват работата му в Драматично-кукления театър.

Г-н Попдимитров, как се развива врачанският театър и каква е неговата публика?

Опитваме се да задържим почитателите на театъра в това динамично време. Отговорността е голяма, защото сега действащата методика изисква усилено печелене на пари. В беден регион като нашия хората нямат възможност да посещават редовно постановки. При нас цената на един билет започва от 5-6 лв., но въпреки всичко врачани са бедни. За съжаление това може да ни принуди да пътуваме все по-често за изяви в по-големите градове от страната.

Относно публиката, ние много се радваме, че успяваме да привлечем младите хора, които са масовият ни зрител. В момента тече селекцията на постановките, които ще бъдат включени във фестивала на малките театрални форми, който провеждаме ежегодно. Отчитаме голям интерес към него, но поради ограничения ни бюджет програмата няма да е така обемна и разнообразна, както би ни се искало. Селекционерът е Светла Пенева, която е виден драматург, историк и критик. Международната селекция отново ще бъде дело на Благой Стефановски. И там има много заявки за участие.

На прага на зимата голяма част от почитателите на театралното изкуство се питат има ли отопление врачанският театър?

За съжаление голямата зала на театъра, която е с капацитет над 700 места,  е неотопляема. По тази причина през зимния сезон няма да има гостуващи постановки. По груби изчисления са необходими по 300 литра нафта на час, за да затопляме там, което няма как да се случи. Това ни принуждава да имаме представления само в камерна зала. Надяваме се един ден сградата да бъде газифицирана и проблемът да бъде разрешен. Салонът на читалище „Развитие“ е в същото положение през зимата. Отопляеми са единствено камерната, балетната и куклената зала и там ще представяме нашите постановки.

Преди 3-4 години стана ясно, че сградата на театъра има течове на покрива. До къде стигна разрешаването на проблема?

Още в началото на тази година внесох докладна до кмета на Община Враца Калин Каменов и го запознах с проблема. Получих и отговор, в който се казва, че на този етап няма бюджетни средства за ремонт. Ние обаче сме оптимисти, че решение ще се намери. Влагаме всичките си сили както на сцената, така и в поддръжка на помещенията. Пазим ги и частично се опитваме да ги приведем в нормален вид, но като цяло базата не е ремонтирана, откакто е създаден театърът.

Колко актьори има в ДКТ-Враца?

В момента са 25, като 6 от тях се изявяват на куклената сцена. Скоро работа ще започнат при нас и трима младежи, завършили скоро театрално изкуство. При нас идват много актьори без опит, които ние изграждаме и след това се реализират на други места.

Смея обаче да кажа отговорно, че артистите са тези, които поддържат духа на театъра ни жив. Всички са много дейни. С тях подготвяме много нови заглавия. Една от най-атрактивните постановки носи заглавието „Секс тренажор“. Насочена е към младата ни аудитория и се посреща с голям интерес от публиката. Започнахме работа и по подготовката на пиесата „Летене“. Тя засяга темата за проблемите на днешните младежи. Нов прочит на „Ромео и Жулиета“, както и „Камъните в джобовете му“ са другите неща над, които се трудим в момента. Разбира се, не сме забравили и най-малките ни почитатели. Тях ще зарадваме с „Малкият принц“ и „Пинокио“.

Наскоро се завърнахте с награди от международни фестивали. Предстоят ли ви още изяви извън страната?

Поканите са много. Разбира се проблем остава осигуряването на финансовата част за пътуванията. До дни трябва да заминем за участие на фестивал в Питещ. Очакват ни догодина и на конкурси в Черна Гора и Любляна. Надявам се да успеем да отидем и да се представим както винаги на ниво.

Силвия СИМЕОНОВА