Красимир Богданов: Патриотите се пребориха за инвестиции в образование, наука, сигурност и социални дейности

Публикуваме без редакторска намеса позицията на депутата от Врачанска област Красимир Богданов по повод проектобюджета на страната за 2018 г. 

Обединените патриоти продължават да изпълняват предизборните си обещания, залегнали в програмата за управление на настоящото правителство. Особено показателни са промените в социалната сфера и политиката по доходите, основен акцент в проекта за държавен бюджет за 2018 г.

Продължаваме политиката на инвестиции в образованието. Трябва да се повиши престижът на учителската професия, която подготвя бъдещите кадри за българската икономика. Още при приемането на Закона за предучилищното и училищното образование през 2015г., настоявахме да се гарантира достойнството на учителя, чрез сериозно увеличение на възнагражденията и прогресивно нарастване на средствата за образование до 6% от БВП. След като в началото на новата  учебна година учителските заплати бяха повишени с 15 на сто, през 2018г. ще последва ново 15% увеличение. До края на мандата заплатите на учителите трябва да нараснат двойно.

Сектор „Сигурност“ от дълго време се нуждаеше от повече средства. Наред с парите за превъоръжаване и модернизация на българската армия, 100 млн. лв. допълнително ще бъдат заделени за увеличение на заплатите на войниците. След като през 2017г. бяха осигурени 30 млн. за униформи и оборудване на полицаите, през 2018г. ще се прибавят още 55 млн. лв. за повишение на възнагражденията на служителите в МВР.

В Министерството на културата също могат да са доволни от бюджета. Сериозно внимание се обръща на сценичните изкуства, като драмаричните театри, куклените театри, филхармониите и симфониетите ще получат с 10 млн. повече в сравнение с тази година. С 8 млн. е увеличението на средствата за читалищата. Тези средства са съобразени с увеличението на минималната работна заплата, и не само няма да се допусне положението от тази година, когато много от читалищните дейци трябваше да излязат в неплатен отпуск през летните месеци, за да могат да се вложат в предвидения бюджет, но ще има и възможност за увеличение на заплатите.

Увеличават се средствата за археологически разкопки с още 1 млн. лв. и сумата нараства на 3 млн., с което ще се търси възможност за нови проучвания, консервация, реставрация и социализация на археологическите обекти и превръщането им в привлекателни за туристите места.

В социалната сфера се очаква 10% увеличение на възнагражденията на социалните работници. Продължава финансирането на социалните услуги „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“, като възможност за по-добра грижа за възрастните и децата с увреждания.

След ката през 2017г. минималната пенсия беше увеличена от 161 на 200лв., което е нарастване с близо 25% и засегнало 824 хил. пенсионери, догодина продължаваме усилията за повишаване и на останалите пенсии. Плановото увеличение е с 3,8%, но ние смятаме, че системата има още резерви. В предизборната програма назовахме възможният източник – фалшивите инвалидни пенсии. Не е нормално на 7 млн. души население в България, инвалидните пенсии да са над 900 хил. Това струва на бюджета около 1, 6 млрд. лв. Преразглеждането им и освобождаването на няколко стотин милиона лева, ще позволи увеличението на всички пенсии, в това число и на хората с реална инвалидност. В Парламента вече беше внесен проект за реформа в системата на ТЕЛК, която ще стартира през 2018г.

Предвидено е устойчиво нарастване на минималната работна заплата. През 2018г. тя се увеличава на 510 лв., през 2019 ще бъде 560 лв., а до края на 2020г. ще нарасне на 610 лв. За промяната в социалната политика на правителството много добре говори решението, средства отпускани за дейности, като Националната програма за саниране на многофамилни жилищните сгради например, да се насочат към повишаване на жизненото равнище на хората. Знаете, че през 2017г. за реализацията на тази програма бяха отпуснати 2 млрд. лв. През 2018г. такива средства не се предвиждат, а парите се насочват предимно към увеличение на доходите на българските граждани.

Разбира се, гражданите желаят увеличението на доходите да става много по-бързо и в много по-големи размери. От друга страна пък, бизнесът изрази ясно несъгласието си с този модел на определяне от държавата на минимална работна заплата и с нейното увеличаването. За това трябва да се търси балансът и той трябва да е съобразен с икономическия растеж. Няма държава в света, която да насочва бюджета си само за социални нужди. Необходимо е да се отделят средства и за инфраструктура, стимулиране на производството, подготовката на кадри, които да позволят повишаване на икономическия растеж и откриването на нови работни места в реалния сектор. За съжаление, държавата няма други механизми за повишаване доходите на хората в частния сектор, освен чрез определянето размера на минималната заплата.

Обнадеждаващи са показателите на бюджетната прогноза и за следващите години. Посочените увеличения във въпросните сфери имат устойчивост и ще нарастват със съответния процент ежегодно. С това, България се стреми да се доближава до показателите за ниво на доходите, валидни за другите източноевропейски страни членки на Европейския съюз.