Прокурор Десислав Начков: Неизвестни факти за Врачанската прокуратура разкрива новата ми книга

Десислав Начков е роден във Враца през 1971 година. Възпитаник е на СУ "Христо Ботев". През 1996 г. завършва право в СУ "Климент Охридски", а през 2000 г. - икономика в ЮЗУ "Неофит Рилски"-Благоевград. През 2008 г. му е присъдена научна степен "доктор" по право. В системата на прокуратурата работи от средата на 1997 г. и последователно заема длъжностите прокурор в Районна прокуратура - Враца, заместник-районен прокурор и прокурор в Окръжна прокуратура - Враца. От близо три години е административен ръководител на Окръжната прокуратура в града.

Автор е на две монографии: "Юридическа отговорност на независимите оценители и на регистрираните одитори" и "Престъпления при използване на атомната енергия за мирни цели", както и на десетина статии, публикувани в различни научни издания.

Женен е и има дъщеря и син.

1.Г-н Начков, от печат излезе  последната Ви книга, в която е описана дейността на Окръжна прокуратура – Враца. Как дойде идеята за нея?

         През 2006 г. беше издаден сборник „125 години Прокуратура на Република България“. Запознавайки се с тази книга у мен се зароди идеята да съставя подобен сборник, който да се отнася до Окръжна прокуратура – Враца. Запознавал съм се с подобни документални изследвания за историята на различни институции и населени места. Често те са променяли собствените ми представи за тях. Затова реших, че е уместно да съставя подобна книга за институцията в която работя, заедно с колегите си.

         2.Сблъскахте ли се с някакви трудности при събирането на информацията за нея?

         Намирането и запознаването с нормативните актове, които през годините са уреждали статута на прокурорската дейност беше трудна, но приятна задача. Освен това, трудности срещнах и при събирането на информация за колеги, които са работили в Окръжна прокуратура – Враца преди повече от двадесет и пет години. С някои се срещнах лично, за да набавя тази информация, а за други съм търсел в архиви.

         3.Колко време Ви отне самото сглобяване на книгата?

         Самото сглобяване отне около месец, но по-трудно беше набавянето на цялата информация. Този процес продължи около 3 – 4 месеца.

4.Какви по-интересни факти са описани в документалната книга?

         Интересен е фактът, че в началото на  миналия век е имало 29 областни съдилища, измежду които освен във Враца е имало областен съд и в гр. Оряхово. Към съдилищата са работили и прокурорите.

         Друг интересен факт е, че в дадени периоди статута на съдиите и прокурорите се е уреждал в едни и същи нормативни актове, а в други периоди – в различни. От 1948 г. до 1994 г. прокурорският надзор е уреждан в отделен закон. В този период са действали четири закона за прокуратурата.

         През петдесетте години на миналия век  например е функционирала   специална прокуратура по транспорта.

         Друг интересен факт е, че един от главните прокурори на Република България преди е работил в Окръжна прокуратура – Враца.

         5.Има ли нещо скрито зад изнесените данни в книгата?

         Книгата има документален характер и не съдържа скрити послания. Нейната първа глава ще бъде интересна за всеки, който желае да придобие представа за статута и функциите на прокуратурата през годините на нейното съществуване. Останалите глави съдържат фотоси от миналото и настоящето, както и биографиите на настоящи и бивши прокурори и следователи.

         6.Може ли прокуратурата да почерпи опит и добри практики от миналото?

         Днешният ден е това, което се е случило с вчерашния. Всички ние сме следствие на случилото се преди. Това се отнася и за институциите в които работим.

         7.Може ли да се каже, че всичко изнесено в книгата е направено по един съвсем безпристрастен начин?

         Както вече казах, книгата има документален характер. Тя съдържа факти, а не прави преценка.

         8.Кога книгата ще излезе от печат и къде читателите могат да я намерят?

         Книгата вече излезе от печат, като екземпляри от нея са предоставени на Регионална библиотека „Христо Ботев“ гр. Враца. Екземпляри ще бъдат изпратени и на Националната библиотека.