Врачанин прави "билкови агнета" по швейцарски модел

10 години от създаването си ще отбележи през тази година ферма „Реплянка“. Тя се намира под красивите склонове на Стара планина, до едноименното село в община Чупрене. 560 овце се отглеждат днес в нея, има и малка семейна мандра, но началото е било трудно. Предприемаческият дух на врачанина Димитър Иванов го довежда тук.

„Никога не съм си представял, че ще се занимавам с животновъдство. Бил съм началник „търговия и маркетинг“ във ВРЗ „Вола“, а след това започнах търговия с дребна земеделска техника. Идеята ми дойде при влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. Тогава се говореше, че единствено за овцевъдството няма да има ограничения”, разказва Иванов.

„Започнах да търся обори от мездренското село Игнатица до Върбово, Белоградчишко. Така открих полуразрушената ферма в Репляна, която по-късно закупих. Стартирах със 70 овце. Породата им е типична местна планинска овца под селекционен контрол. Тези овце не са рентабилни за производство на мляко и месо, но качеството на продуктите им е изключително високо. По склоновете на Северна Стара планина те пасат над 100 билки, затова клиентите наричат агнетата и млечните ни продукти билкови“, описва патилата си Димитър Иванов.

Интересен факт е, че ферма „Реплянка“ е създадена без европейски средства и се самоиздържа. Единствено около 40 000 лв. са вложени в малката фамилна мандра, създадена по българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“. Тя е открита официално и работи от август 2016 г. В нея се произвеждат овче сирене и кисело мляко.

След посещение в Швейцария Димитър Иванов прилага опита на фермерските сдружения, произвеждащи сиренето „Грюер“. Там фермерите отглеждат по около 50 животни, част от млякото преработват в собствени мандри, а останалото количество се преработва от сдружения, които излизат на по-мащабен пазар. Сдруженията притежават и обща техника, която служи на всички фермери и така се пестят средства. Високата цена на продукцията и субсидиите са в основата на техния успех, но ситуацията в България е различна.

 „В момента няма пазар за овчето мляко. Мандрите са задръстени с овче сирене, а изкупната цена падна от 1.35 лв. на 80 ст. за литър, ако въобще искат да го изкупят. Ако нямах мандрата, трябваше да изхвърлям млякото си“, признава Димитър Иванов.

„Всички се питаме какво ще стане след 2020 г.? Според мен пътят е на сдружения на животновъдите на регионален принцип като в Швейцария и ориентиране към малки фамилни мандри за качествени продукти. Планирам до две години нашата ферма да получи сертификат за биопродукти, което ще улесни още повече пазара на качествените овчи продукти“, споделя Димитър Иванов.

Иво ЙОРДАНОВ