Европа натиска за соя, ние не щем да я гледаме

Остър дефицит на собствено произведена соя изпитва Европа. Това стана ясно на бизнес форум в Кнежа, който за трета поредна година събра земеделският елит от страната, за да промотира земеделската култура, която се търси по цял свят. Събитието, организирано от асоциация „Дунавска соя” в сътрудничество с ЕТ „Борислав Горанов-Прис” и опитната станция в Павликени, представи соята като перспективна култура на международните пазар. За да демонстрират качествата й, организаторите засяха близо 20 дка с 11 различни сорта от растението в землището на Кнежа. Форумът продължи с презентации за световните трендове в отглеждането на соя и възможностите пред България и Европа за производство на количество, което напълно да задоволи нуждите на вътрешния пазар и да изхвърли генно-модифицираните разновидности на растението.

Най-големите производители  на соя в света са Бразилия, САЩ и Аржентина, а Европа е най-големият вносител. 95 % от потреблението в страните от Стария континент е внос от други континенти. 75 % от вноса пък е генно-модифицирана култура, която европейците консумираме под всякаква форма в различни храни. В световен мащаб Европа дава едва 0,5 % от общото производство или около 10 млн. тона годишно, разказа Драгош Дима от „Дунавска соя”.  Той и други експерти призоваха земеделците ни да се ориентират към засяване на дефицитната земеделска култура у нас.

Уви, последните години регистрират драстичен спад в площите, засети със соя в България. От 3 хил. дка през 2014 г. днес са останали едва няколкостотин. Причините за отказа от протеиновата култура според експертите е недоброто спазване на условията за нейното отглеждане. По време на сеитба, узряване и жътва соята се нуждае от разнообразни атмосферни и хранителни условия. Технологиите в отглеждането й еволюират непрекъснато и ако се внимава в тяхното приложение, културата трябвало да просперира, убедени бяха лекторите на форума в Кнежа. Те напомниха, че рапицата също трудно е навлязла у нас, а днес много от фермерите й отделят ключова роля в своите посеви. Земеделските експерти изразиха увереност, че Дунавският регион е най-благоприятен за отглеждането на соята и би могъл спокойно да задоволи нуждите на Европа. От асоциация „Дунавска соя” дори представиха проект за сертифициране на собствената реколта. Идеята е да се гарантират хранителните качества на европейската протеинова култура, за да я разгранича от тъпкана с ГМО американска.

Любопитно е, че кампанията по ефективно лансиране на соята у нас започна още през 2014 г. Тогава фермерите бяха стимулирани с редица мерки да започнат отглеждането на протеиновата култура.След присъединяването си към асоциация „Дунавска соя” България си бе поставила амбициозната задача до 2020 г. минимум 50 000 хектара да бъдат засети с растението, а производството да достигне 100 000 тона. Фермерите можеха да се възползват от т. нар. „зелени директни плащания”. Стопанствата с повече от 15 хектара земя имаха право на допълнителни евросубсидии, ако отделят 5 процента от земята си за отглеждането на еконасочени площи и азотфиксиращи култури /каквато е соята/. Бе обещано и ставката на субсидията за декар да намалява с увеличаване на засетите хектари с всяка изминала година.

Всички тези мерки обаче удариха на камък. Нови и нови фермери зарязват соята, защото не успяват да спечелят от нея. Основният проблем е ефективната борба с плевелите, които ударно поразяват реколтата, казват запознати. Не по-малко затруднения създават и капризите при отглеждането на културата. Много фермери пък изобщо са скептични, че атмосферните условия у нас благоприятстват растежа на соята и споделят горчивия опит, който имат зад гърба си.