24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост

За думите ни - българските думи!

Език свещен

на моите деди...

                         Ив. Вазов

С очаквана радост и вълнение ще посрещнем пак 24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост с познатата песен, припомняйки, че на 15 май 1892 г., в Русе, поетът Стоян Михайловски е написал стихотворението си: "Върви, народе възродени” и го публикувал за пръв път в сп. "Мисъл”. През 1901 г., талантливият композитор Любомир Пипков, видял го в учебник, вдъхновен от текста, само за 15 мин. създава музиката си към него... Стихотворението е преведено на 21 езика!

И вече повече от столетие, независимо от превратностите, все така тържествено прозвучава: Върви, народе възродени!

Но ето, че усеща се и една надвиснала тревожност за чистотата на езика ни - затлачването на нашите хубави български думи от нароилите се задокеански "гостенки” - чуждици, от усойната сянка на прекалените турцизми от турски - синоними за звучните ни думи и на тия от световния езиков фонд!

И изпреварват се един други думите - шаблони "с изплезени езици” според големия Йордан Радичков, че да изместят точната и хубава българска дума. В България си имаме толкова прекрасни места, но за жалост те все още носят турски имена: Делиорман, Хаинбоаз, Беклемето, Кърджали, Мусала, Бузлуджа...

Нима липсват българските наименования?

И защо най-високият връх в страната ни Мусала /в превод "Слава на аллаха”/ все още носи това нехристиянско име.?! Защо да не бъде на името на Апостола - Левски или на алпиниста Христо Проданов - замръзнал със знамето ни на хилядника...

Защо все още Кърджали да напомня за страшните кърджалийски набези, за изкланите стотици българи - християни и опожарените български селища... Това да не е останала турска провинция...

Защо?!

Чуваме от телевизия, дори от трибуната на Парламента:”Консенсус”, вместо - съгласие,"промоция”, вместо - представяне, "финализиране”, вместо - приключване, навярно да звучи "по - помпозно” и от "криворазбрана” мода.

Само да не се забравя, че нашият български език е четвъртият свещен език след староеврейския, старогръцкия и латинския. И добре ще е, ако избраниците ни народни не отлагат повече във времето, тъй нужния Закон за българския език. Думите в езика ни носят много топлота. Красота. Те имат душа, както и писмените знаци - буквите. Само, човек трябва с душата си да ги усети.

И тогава ще разбере тяхната мелодичност, тяхната невидима музика, като онез родопски чанове; като в ония пеещи каруци на Йовковия Сали Яшар; като в безсмъртния стих на гениалния Ботев - Воеводата:

Настане вечер. Месец изгрее.

Звезди обсипят свода небесен.

Гора зашуми. Вятър повее.

Балканът пее хайдушка песен.

Те, думите, буквите - нашата звучна и красива българска реч, пак ще ни облъхне с омаята си на 24 май със слънчевия тържествен химн на духовността: Върви народе възродени!

Евдокия Марангозова,

председател на журналистическо дружество "Вратица” - Враца