Как се бие мечка

Първоаприлско от Баце

Лягам в трета кабинка, нагаждат ми някакви кабели на гърба и токът започва да ме бие по врата като кастанети. Някъде надолу по гръбнака само придръпва.  Рехабилитаторката - младо момиче с много бистри очи, този път ми намества електроди и на кръста, защото нямало други хора, а и да мина с едно лягане. После дърпа завеската и отива да рови в „Мрежата“. Тамам започвам да придремвам и чувам как вратата на „физиотерапията“ се отваря, а с тежки стъпки влиза някой, който бързо и шумно се отпуска на другия стол до девойчето.

Уффф! Тук ли си? - изпъшква мъжки глас! Два дена те чакам да ти кажа нещо много важно.

Здравей! - почти изписква девойчето. Къде се дяваш? Тук знаеш ли колко работа имаме за теб, та точно днес щях да ти се обаждам?

Ще ставам ловец - изстрелва гласът и явно това е важното съобщение, което има да каже. Ако знаеш само какви работи учим? Много е яко!

Веднага се досещам, че това е работникът по поддръжката. Още първия ден откакто съм тук, забелязвам как го привикват навсякъде като момче за всичко. На една помага да навие покривалото на басейна, на друга не знам какво (не чувам)  трябвало да й направи, но трябва да отиде непременно, на трета - „да минел вкъщи да свършел нещо важно“.

Здраво момче, леко напомпано, та ако те стисне, ще те прекине, а може и да те строши като праз лук, но иначе видимо отзивчиво.

Най ми беше интересно като ни учиха как се бие мечка – заорава дълбоко в темата младежът.

Е, не е ли опасно да се биете с мечки? – шеговито пита девойчето. Дядо ми е казвал, че някога са се борили с мечки, но за бой нито съм чувала, нито съм виждала. Сега се сещам, че май имаше някакъв американски филм за бой с мечка, ама и него не съм го гледала.

Ние ловците не се бием с мечки, а ги трепем - бърза да уточни бъдещият „убиец“. Искам да кажа, че се учим да ги трепем за всеки случай, защото иначе е забранено да се убиват. Ама представи си, че случайно я срещнеш и няма накъде! Ако не я улучиш е гадно, ако побегнеш още по-гадно - може и да не те стигне, ама... ще ти се смеят!

Е то, който се бои от мечки, не ходи в гората! - отбелязва дълбокомислено девойчето, което този път си е спомнило какво е казвала и баба й.

Мечката е много яка работа, но е „мека“ - уверено звучи мъжкият глас.  Където и да я праснеш все ще й влезе. Мълчание.

За куршума говоря - уточнява младежът. Затова мечка се бие трудно и само отблизо. Не е като глиган или като елен например: да си седиш на пусия и отдалече да го треснеш с двете цеви, ама една по една.

Знаеш ли къде е купонът в петък? - изведнъж закачливо подмята девойчето. Чух, че в „Рич“ има „пиано-бар“ и после става много интересно.

Та ти казвах, че мечката е най-уязвима в главата - момчето явно трудно излиза от темата. Казаха ни, че трябва да я стреляме съвсем отблизо в главата й. Когато идва насреща, добра прицелна точка е някое от очите й сред плоското чело, а ако се прицелваме отстрани трябва да се целим в ухото.

В петък съм втора смяна и мога и да не успея да се приготвя за вечерта, но в събота и неделя съм почивка и нямам никакви ангажименти. Ти какво ще правиш? - пита пак момичето.

Нали ти казах, че ще съм на лов. Нашата дружинка ще ходи за глигани, че много са се навъдили.

И тях ли ще биете? - закачливо чурулика девойчето.

Задължително! Направо ще ги требим, че изровиха на хората картофите преди да са станали. Глиганите са много опасни, ако само ги раниш, ама най-опасна си е ранената мечка. Ако мечката се е изправила срещу теб трябва да се целиш в гърдите й - допълва първоначалната версия младежът - точно на височината на раменете! Едно прибързано действие и си свършил!

В смисъл? - пита девойчето.

Може да те гони до дупка. Ранената мечка реве болезнено и е много неустойчива психически. Сигурно много я боли?

 Да, бе! Нали затова казват трай бабо да те не срещне мечка! - с увяхнал ентусиазъм отбелязва девойчето.

Аз съм го чувал: трай бабо да те не гази мечка, ама как гази мечка и защо не ми е много ясно? - допълва младежът.

Аааа, ще те гази мечка! - това беше за нещо друго, но и аз не знам за какво. А да знаеш случайно как се бият катерички?- почти любопитно и без смущение изстрелва поредния въпрос девойчето - явно забравило за моето присъствие.

Не, не знам! - сериозно отговаря момчето. А и защо ще бием катеричките?

Ами и аз не знам, просто питам! Може някой да ти е казал?!

Не, не са ни казвали. Ако искаш ще питам на следващата сбирка?

Токът започва да ме бие навсякъде. Сърцето ми тупа като раздрънкан автомобил.

Аз знам! Аз знам! - крещи цялото ми същество, ама никой не ме чува. А и не ме пита изобщо.

Жалко!  От там е трябвало да започнете лекциите! - отегчено заявява девойчето и шумно затваря някаква врата.

Точно в този миг уредът изпищява и токът спира да ме бие!

Момичето изведнъж се сеща, че съм неволен слушател на „свалката“ и заповедно се провиква:

В трета кабина - може да ставате! Чувате ли?

Не! - отговарям унило аз. Май съм задрямал малко. Сега вече чувам!

Огнян ПИЩИКОВ /Баце/