Оперна музика, популярни мелодии и стихове възкресиха духа на музите на „Калето“ в Мездра

За пръв път, откакто отвори врати преди 7 години, Археологически комплекс „Калето“ в гр. Мездра беше огласен от оперна музика и популярни романтични мелодии. Това стана по време на Празника на поезията и музиката, организиран от Община Мездра и от Литературен клуб „Христо Ботев“ при НЧ „Просвета 1925“ по повод 1 октомври - Ден на поезията в България и Международен ден на музиката.

„Гвоздеят“ на културното събитие бяха сценичните изяви на шармантната оперна певица Маргарита Дамянова, мецосопрано, която заслужи аплодисментите на публиката с вдъхновените си изпълненията „Ария на Силва“ от оперетата „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, „Ария на Джудита“ от едноименната оперета  на Франц Лехар и на популярни неаполитански, мексикански, аржентински и италиански песни - „Santa Lucia“ от Теодоро Котрау, „Mamma“ от Сезар Биксио, „Bésame mucho“ от Консуело Веласкес, „Con te partirò“ от Франческо Сартори, „Parla più piano“ на Джани Моранди, „Por una cabeza“ от Карлос Гардел и „O sole mio“ от Едуардо ди Капуа.

За финал родената във Враца възпитаничка на Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ изпълни на бис „Наздравица“ от операта „Травиата“ на Джузепе Верди, получи букет цветя от кмета на общината Иван Аспарухов и се снима за спомен със своите почитатели.

На открита амфитеатрална сцена се изявиха също членове на Литературен клуб „Христо Ботев“, които прочетоха поетични творби, посветени на вълшебството на любовта и най-пъстрия, сетивен и меланхолен сезон - есента. Светла Дамяновска представи „Последният слънчев ден“, „Острите клинове на ятата…“ и „Тишина“, Дора Василева - „Блян“, Рени Митева - „Компас“, Павлина Русева - “Чувал ли си как шептят листата…“, „Моето сърце“ и „Послание“, Дарина Цветкова - „Брезичките накичили жълтичките…“, „Още чакам“ и „Ела, любима“, Диана Иванова - „Есента се спусна…“ и „Добро утро“, Надежда Нинова - “Мелодия на тъжния акорд“ и „Звезди в косите, сълзи в очите“, Снежана Петрова - „Ухание на роза“, „Икона“ и „Ражда се една звезда…“, а Калин Топалски - „Есенни залези“, „Обичта ми е само сълза гореща“ и „Колко ли време вече измина“.

Така в хладната октомврийска привечер музикално-поетичното соаре в античната и средновековна крепост „Калето“ обедини двете изкуства и възкреси поне за час, далече от суетата на катадневието, духа на Ерато и на Евтерпа.