Мездра чества 70 години от обявяването си за град

На 26 август 2020 г. се навършват 70 години от обявяването на Мездра за град. Кръглата годишнина ще бъде отбелязана от Община Мездра с празнична програма през периода 6 - 22 септември, която включва поредица от културни и спортни прояви. Следващото краеведско проучване хвърля светлина върху малко известни факти от предисторията на това събитие.

ОБЯВЯВАНЕТО НА МЕЗДРА ЗА ГРАД

Обявяването на Мездра за град е значимо събитие в най-новата история на община Мездра, което увенчава десетилетните усилия на няколко поколения общински управници, политически дейци и общественици древното селище край крепостта "Калето" да получи градски статут. Още в края на 20-те години на XX век местните жители вече имат самочувствието, че Мездра се развива като едно малко градче - търговски, индустриален, транспортен, просветен и културен център на повече от 30 села от Врачанска и Орханийска (Ботевградска) околии. "Рядко има гара, която въ благоустройствено отношение да е по-добре и да има по-добри изгледи за въ бъдеще - четем в първата писмена "История на с. Мездра, Вратчанска околия", датираща от 1928 г. (1) Няма по-важенъ ж. п. възелъ, икономически и стратегически центъръ въ северозападна България… Мездра расте и напредва и ще се доближи до онова значение, което е имала и играла въ дълбоката древност… Бъдещето работи за нея, тя това напълно заслужава", заключава първият историограф на селището Никола (Нино) Алипиев, директор на Прогимназия "Тодор Балабанов". Първият опит Мездра да бъде обявена за град е направен през първата половина на 40-те години на миналия век. На 30 октомври 1943 г. Общинският съвет (ОбС), оглавяван от кмета Иван Тошев, решава да помоли Министър-председателя и Министъра на вътрешните работи и народното здраве "…да направятъ зависящето предъ почитаемия Министерски съветъ за приемането на с. Мездра на градъ Мездра." (2) "Кметътъ докладва, че с. Мездра по своя външенъ видъ - свидетелстват документите, - въ благоустройствено, здравно, културно, просветно и стопанско отношение надминава много провинциални градове въ страната и напълно носи белега на градъ…" Сред изтъкнатите мотиви за искането са наличието на държавни и обществени учреждения, на десетки търговски фирми, занаятчийски и индустриални предприятия, на кооперативни сдружения, учебни и здравни заведения, нарастването на населението (около 3 000 души в 800 домакинства със 780 сгради) и т. н. За съжаление, по една или друга причина това предложение не получава подкрепа от централната изпълнителна власт. Три години по-късно, на 16 декември 1946 г., Общинският народен съвет (ОбНС) решава да се сформира делегация от отечественофронтовските организации, О. Ф. комитет и др., водена от кмета Дамян Георгиев, която "да се яви в МВР и да осветли министъра за нуждата от прогласяването на Мездра за град." (3) - мисия, която отново не се увенчава с успех. През есента на 1949 г. този въпрос отново е поставен на дневен ред. На 24 септември 1949 г. ОбНС, председателстван от Никола Ваклинов, решава да помоли Околийския народен съвет - Враца "да изготви мотивиран доклад до Президиума на Великото народно събрание (ВНС) и да ходатайства да се издаде указ за обявяването на с. Мездра за град." (4) В подкрепа на това мотивирано искане са изтъкнати редица аргументи: оживено търговско-стопанско средище, важен ж. п. и транспортен възел, индустриален, административен и просветно-културен център и пр. На 12 ноември 1949 г. временната управа на Окръжния народен съвет - Враца, като взема предвид, че "населението в с. Мездра наброява над 6 000 души, че е стопански център на повече от 30 села, че е железопътен възел, че има голям брой индустриални предприятия, че има почти всички учреждения, които се намират и в града, че населението в грамадното си болшинство е заангажирано на работа в предприятията, учрежденията, занаятчийските работилници, кооперативните и общински магазини и др., и че същото е застроено с хубави масивни сгради, намира, че искането е основателно" (5), поради което дава мнение пред Президиума на ВНС Мездра да бъде обявена за град. Същевременно на 22 ноември 1949 г. ОбНС настоява пред Околийския народен съвет - Враца да направи постъпки пред Президиума на ВНС с. Мездра да бъде преименувано в град… Сталино. Мотивите за това решение са издържани в типичната стилистика за ерата на "култа към личността": "Намираме, че името Мездра действително има своето историческо значение като важен стратегически център, но днес при новата демократично социалистическа обстановка, която се създаде и извоюва с цената на много наши скъпи жертви и с неоценимата помощ на Червената армия на Великия Съветски съюз под ръководството на вожда и учителя на цялото прогресивно човечество др. Сталин, необходимо е и мездренското гражданство да даде израз на вечна признателност за свободата, която получихме с братската помощ на Великия Съветски съюз и особено в настоящия момент при предстоящото честване на 70 рожден ден на др. Сталин." (6) Този характерен за времето на тоталитаризма идеологически ход обаче среща неодобрението на висшите партийни комунистически функционери както на регионално, така и на национално ниво. Но с това опитите Мездра да бъде преименувана по конюнктурни, идеологически причини не спират дотук. На 29 юли 1950 г. въпросът отново е поставен за разглеждане на заседание на ОбНС. На него председателят на съвета Никола Ваклинов докладва, че ЦК на БКП и Президиума на НС са одобрили протокола на ОбНС за обявяването на Мездра за град. В последвалите разисквания се констатира единодушно, че: "…6. В Мездренското работничество името на БКП и нейния секретар министър-председателя др. Вълко Червенков е на особена висока почит и уважение; 7. Името на др. Червенков, като най-верен и предан приятел на СССР и неговия вожд и учител на цялото човечество и на нашия народ др. Сталин, е достатъчна гаранция за успешното завършване трудната борба за изграждане социализма в нас и укрепване на мира; 8. Името "Мездра" не е свързано с никакви исторически и други събития и особености.“ (7) Поради всичко това управата на съвета, комитетът на БКП и комитетът на ОФ "намират, че името на селището ни следва да бъде променено и новото име, което следва да му се даде, трябва да бъде свързано с върховните исторически усилия на българския народ и неговата ръководна БКП да построим и оздравим социализма в нас и особено, имайки предвид единодушното желание на работничеството", решават в бъдеще Мездра да носи името град… Червенков - в чест на тогавашния генерален секретар на ЦК на БКП и министър-председател на България Вълко Червенков (1900-1980 г.). С Указ №435 на Президиума на Народното събрание от 26 август 1950 г. Мездренската селска община е призната за градска община (8) и така Мездра става 110-ят град в България (9). По това време в административно-териториално отношение Мездра се числи към Врачанска околия (респ. окръг) и има около 6 000 жители, а в състава на общината, освен Мездра, влизат селата Боденец, Брусен, Дърманци, Крета и Ослен Криводол. Въпреки парламентарния указ, който е подписан от председателя на Президиума на 1 (27) Народно събрание Георги Дамянов, градската управа прави още един опит Мездра да смени името си като получи антропонима на "видния държавник" Вълко Червенков. На 25 декември 1950 г. управата на Градския народен съвет (ГНС) потвърждава своето решение от 29 юли с. г. „града ни да бъде преименуван на гр. Червенков“ и моли Околийския народен съвет - Враца "да ходатайства да бъде удовлетворено искането на гражданството." (10) В крайна сметка разумът за пореден път надделява и тази молба остава без последствия. В заключение, опитите за преименуването на Мездра не са изолиран случай, а са част от печално известната през периода 1949-1956 г. кампания за масово "прекръстване" на десетки български селища, повечето от които получават имената на видни комунистически функционери. Нарицателни примери в това отношение са преименуването по онова време на Варна в гр. Сталин, Перник - Димитрово и Шумен - Коларовград.

Бележки: 1. Държавен архив - Враца (по-нататък само ДА), ф. 64 к, оп. 1, а. е. 158, л. 17-19;

2. ДА, ф. 374, оп. 1, а. е. 3, л. 17;

3. Пак там, а. е. 16, л. 47;

4. Пак там, а. е. 31, л. 5-7;

5. ДА, ф. 445, оп. 1, а. е. 73, л. 2;

6. ДА, ф. 374, оп. 1, а. е. 22, л. 46; 7. Пак там, а. е. 41, л. 84-85; 8. ДА, ф. 445, оп. 1, а. е. 73, л.

27; "Държавен вестник“, бр. 206/ 31.08.1950 г.;

9. Коледаров, П., Мичев, Н. Промените в имената и статута на селищата в България 1878-1972 г., С., 1973 г., с. 167; 10. ДА, ф. 374, оп. 1, а. е. 41, л.14-15.

Мирослав Гетов, Председател на Краеведско дружество - Мездра