Катастрофални добиви на берковска ягода отчитат производители

Катастрофално ниски са добивите на ягоди тази година споделя Ивалин Цеков, който е в бранша над 20 години. По думите му търговската марка „Берковски ягоди“ не съществува на софийския пазар, защото добивът е толкова малък, въобще не стига, но други производители смело слагат такъв етикет на продукцията си. С болка споделя, че вече няма работници, няма интерес от бизнеса и производството на ягоди в берковско през последните 10 години запада, като целия Северозапад, а земите пустеят.

Ивалин отглежда 5 декара ягоди край село Костенци. Това е бившата столица на берковските ягоди, където проветривите и с южно изложение парцели давали най-добрия плод. Освен тях очаква скоро добиви от 6 декара, засадени с малини. Плодовете основно замразява и продава на сладкарски цехове. Разполага със собствена хладилна база. Коронавирусът се отразил на бизнеса му, защото много от сладкарниците затворили или намалили поръчките на отглежданите от него и ползвани за декорация плодове.

„Тежка е годината за мен. Тук на полето отглеждам ягодите, като терена съм взел под наем. Наблизо има язовир, но не успявам да намеря човек, който да се ангажира сезонно с поливането им. Трудно се намират и берачки на ягоди, повечето от местните търсят препитание в чужбина. Към момента имам пет берачки от Берковица, но плевенето, окопаването и беритбата са си тежка работа, особено в горещините. Работна ръка от родното ми село Костенци няма, от някогашните над 1000 жители са останали едва 20, а къщите така си пустеят“, споделя фермерът.

До миналата година продукцията му е била био, след тежка сертификация и немалки разходи. Бумащината го отказала. В полето му има над 20 сорта ягоди.

„Най-подходящ сорт за компоти е старият „Зенга Зенгана“, плодовете са ароматни, а растенията жизнени и плодородни. За направа на сладка пък най-добър е „Сибела“. Има здрава консистенция и при варене ягодите остават цели. На пазара най-търсените ягоди са едрите, защото хващат окото на купувачите. Заради пандемията почнах да продавам пресни плодове край пътя, на пазара и на познати, а не само да замразявам“, уточни Ивалин Цеков.

Още не е ясно какви ще са добивите от малини, защото предстои беритбата им. Тук е заложил на сортовете „Люлин“ и „Полка“. Първият е традиционен български, но предпочитан заради лекия кисел вкус, а вторият вид е едър и сладък.

Въпреки, че плодовете се гледат на полето, единствените набези са от диви прасета, не и от хора. От животните пази продукцията с електропастир. Земеделецът е обезверен. Връщайки си лентата назад с болка си спомня как в родното му село Костенци са се брали 400 тона ягоди, на които слънцето давало уникално сладък вкус. Добивите били големи, дори без да се поливат ягодите. Според него причина за запустяването на земите и селата са ТКЗС-тата. Окрупняването на земите лишило селяните от поминък, но и от обич към земеделския труд. Няма държава, която да си позволи плодородна земя да пустее, смята Цеков.

Хобито на Ивелин са планините. Преди и след сезона по отглеждане и беритба, пътува по света. Покорил е  всички балкански и алпийски първенци, както и 3 континентални върхове. Занимавал се с бягане, стрелба, лека атлетика, състезава се и побеждава в ски-ралита за ветерани. Следващата му цел освен отглеждането на ягоди и малини е да отиде на преход в Памир, намиращ се в Средна Азия, както и да покори Алпите.

Силвия СИМЕОНОВА