Яна Орлинова: Чакаме чука и шилото да огласят пак гимназията

Юбилеен стотен випуск посреща уникалното училище

Талантливи каменоделци завършват всяка година професионалната гимназия по каменообработване в Кунино. Базата се модернизира, а учениците печелят отличия за работата си още преди да са се дипломирали. Директор на гимназията е Яна Орлинова, с която разговаряме за образованието и предизвикателството да учиш занаят дистанционно, по време на пандемия.

Госпожо Орлинова,  колко са учениците в момента и как протича тяхното професионално обучение в дигитална среда?

• В момента в Професионална гимназия по каменообработване се обучават 48 ученика от 8 до 12 клас. В началото на дистанционното обучение бяхме притеснени, как ще провеждаме практическите задачи, но и ние учителите, станахме по-изобретателни и креативни и сега вече можем смело да заявим, че и учениците и учителите се справяме много добре. Естествено, че ни липсва живият контакт, но се надяваме на 15 септември отново училището да е огласено от звъна на чука и шилото.

Учениците подкрепят различни каузи и с доброволен труд дори правят паметници има ли нещо на дневен ред, с което са се захванали, но ще довършат след пандемията?

• За съжаление, ситуацията отложи много наши планове и участия. Бяхме поканени през м. Юни от училището в гр. Хоржице, Чехия на фестивал на камъка – една голяма проява на нашето училище-майка и голяма чест за нас. Подготвяхме също като дарение две плочи за православен храм с 10-те божи заповеди. Очакваме и решението на Столична община за мястото на Паметника на Дядо Добри, чийто проект и изпълнение е наше дело.

Скоро ще стартира приемът в гимназията, какво ще се изучава при Вас  наесен?

• През новата учебна 2020/2021 година ПГ по Каменообработване приема своя юбилеен 100-тен випуск в защитената специалност „каменоделство“. Радваме се, че държавата оцени по важност каменоделството и от 2018 г. то е в списъка на защитените специалности. Този факт дава допълнителни привилегии на нашите ученици – стипендии и естествено по-голямо самочувствие като търсени бъдещи специалисти. Да не забравяме, че гимназията е специализирано държавно училище по изкуствата към Министерство на културата и е част от уникалното семейство от 23 училища по изкуство и култура. Ние сме единственото училище към Министерство на културата на територията на три области в Северозападна България – Враца, Монтана и Видин. Имаме повод да се гордеем с това.

Какви са новите придобивки в училището?

• Опитваме се да правим средата по-приятна и съвременна. Миналата година изградихме спортна площадка на открито по проект на ПУДООС. По европейски проект чрез МОН „Образование за утрешния ден“ получихме интерактивен дисплей и успяхме да направим един модерен кабинет по теория на професията. Щастливи сме, че получихме финансова подкрепа от организацията „Жените на Европа“ и тяхната белгийска секция, които финансират подмяна на дограма и цялостен ремонт във фоайето и първия етаж на нашето ученическо общежитие. С тяхното дарение ще успеем и да направим нова, модерна библиотека.

Успяхте ли да модернизирате напълно общежитието и какви условия се предлагат в него за учениците?

• Общежитието ни е почти напълно ремонтирано. Апартаментите, в които живеят учениците са с нови модерни бани, ремонтирани стаи, сменена дограма и ново обзавеждане, включително спално бельо и хавлии. Има перално помещение със сушилня. На територията на цялото училище има wi-fi, 24-часово видеонаблюдение и денонощна охрана. Имаме и модерна столова, в която се предлага закуска, обяд и вечеря.

Получавате ли подкрепа от страна на родителите и спонсори?

Много важно е доброто сътрудничество между училището и родителите. В края на краищата, всички сме в една лодка, и нашата обща цел е доброто образование и възпитание на  децата и тяхното бъдеще. Изказваме своята признателност и на всички наши спонсори, на изключително активния Обществен съвет и училищно настоятелство, които ни оказват пълна подкрепа.

Предлагате перспективни специалности, но има ли интерес към тях и как провокирате интереса у подрастващите към гимназията?

• Аз мисля, че настоящата пандемия напомни за някои забравени неща. Хората се завърнаха в своите домове по градчета и села, които се превърнаха в тяхно временно убежище. Светът е голям, но няма нищо по-мило от родната къща. Нашата България ще има нужда от майстори, от каменоделци, от строители, които да знаят как красиво да реставрират къщи и дувари и да градят нови градежи. Няма нищо по-вечно от камъка. Може би днес, младите хора и родителите им смятат, че други по-модерни специалности,  са по-перспективни, но рано или късно занаятът ще си възвърне тежестта. Не бива да забравяме вечните неща и красотата на изкуството и камъка. Те са нашата история, но и нашето бъдеще. Още повече и в Европа има огромен дефицит на квалифицирани каменоделци. Аз лично не познавам гладен каменоделец.