РАЗМИСЛИ БЕЗ ЗД(СТ)РАСТИ

Тази сутрин се замислих, че ситуацията около СИТУАЦИЯТА ще промени разумните хора със сигурност.

Първо бавно, но сигурно, ще изгони дебелашкия хумор у зевзеците.

Ще измести у съмняващите се в естествения произход на вируса спокойствието, че той е тук за точните хора и ще настани човешките страхове за близките ни.

Ще ни събужда с тревога и ще ни държи будни и след последните новини. Ще слага в пазарските ни кошници повече от необходимото. Ще убие гостоприемството и ще изостри забравена сетивност.

Ще ни накара да мислим повече за възрастните ни родители, за които свикнахме да разчитаме само на държавата. Ще излезем бавно и болезнено от фалшивата летаргия и все по бързо ще ни връща у дома. Ще сме с истинските си лица, защото социалните ни маски свършиха.

Ще спрем да стискаме ръце за поздрав и да целуваме рожденици. Ще се радваме тихо и ще се усмихваме на споделени и изживяни с някого мигове 14 дни след щастието. Ще спим лошо.

Ще се храним с домашна храна. Ще си говорим.

Ще видим, че е пролет, ще забележим цъфтежа на овошките в собствения си двор. Ще пътуваме наум. Ще се сещаме за " оная почивка ,когато..."

Най-после ще мечтаем за невидими неща. Най-после ще плачем за непознати хора. Най-после ще съчувстваме. Най-после ще ни заболи.

И Бог ще се върне у дома. Ще излезе от църквите и манастирите, ще слезе от небето, защото и то ще остане за птиците.

Аз? Аз няма да пиша стихове... ще смесвам на око белина с вода за пода, плота и бравите. Ще звъня да питам мама как е до досада и укор ...Ще цедя лимон в две чаши ... ще благодаря на Бог и няма да го питам "Защо ?"

Тази сутрин нямам стих, но имам пролет… Радвам и се, като на всички до сега . Има прегръдки, за които не е нужно да си миеш ръцете ...Тях забрави човека!

Тази сутрин нямам стих (надявам се и вирус), но ще продължа да се тревожа по моя си начин, че всъщност светът е малък, няма висока наука и всички хора са ниски ... не само докато всичко тръгне по старому.

Христина ЦОНЕВА- филсоф, творец  и секретар на община Оряхово