Фенерски представи две нови книги в родната Бяла Слатина

„Животът трябва да бъде усетен.“, казва Фенерски. И не само го казва, а и ни убеждава в това – в последните си две книги „На стоп“ и „На пост“.

И ние, които бяхме в художествената галерия на НЧ „Развитие-1892“ – Бяла Слатина, почувствахме това… Творческата среща е от традиционната рубрика „Автограф за Вас”, в рамките на традиционните майски дни на българския дух и култура, организирани от Община Бяла Слатина. На срещата присъстваха г-жа Боряна Петкова – директор Дирекция „Хуманитарни дейности и интеграция” в Община Бяла Слатина, представители на Общинска администрация, литератори и приятели на нашия съгражданин. Това младо момче, прехвърлило малко четирийсетте, е дошло на бял свят някъде далече при северните сияния, в гр. Архангелск, Русия, а после израства в Бяла Слатина, където се сприятелява от малък с един художник, един музикант и един друг. И до днес са приятели.

Пише и публикува от 1997, когато учи Славянска филология във ВТУ. А през последните години текстовете му излизат на различни места в интернет, предимно публицистика. Пише и проза.

Тази година излиза неговата седма книга, романът „На пост“. Предхожда го сборникът с разкази „На стоп“ (2018). Първата му книга „Апокалипсисът е дело лично“ излиза през 2009, печели няколко литературни награди, включително и наградата „Рашко Сугарев“ за един от разказите му. Втората му книга „Не казвай на майка си” през 2012 г. е номинирана за наградата „Хеликон“ и получава литературната награда на Община Бургас.

Книгата му „1994“ е с номинация за най-добър роман на 2015, а сборникът „Любов, подслон, храна и вода“ е номиниран за Наградата за литература на ЕС. Автор е и на „Пролуката. Есета за покаянието“.

Повечето от книгите му са издадени след участие в конкурси към Министерство на културата или на Община Бургас. Оценките са дадени от известни български писатели, което говори и за високата художествена стойност на произведенията.

Автор и сценарист е на два документални филма, „Резерват Северозапад“, излъчван в конкурсната програма на София Филм Фест през 2012 г., и „Удавник“, включен в програмата на СФФ 2015.

Писателят е и един от авторите в рубриката „Колонката“ на Православие.БГ, посветена на актуални теми от християнския живот.

Освен фрийланс колумнист /водещ на редовна коментарна рубрика на свободна практика/ Фенерски е още учител по български език и литература, екскурзовод, преводач, колоездач, планинар и аутсайдер.

Интересен човек е тоя Фенерски… Като си говориш с него, изпитваш респект и уважение, и в същото време се чувстваш някак си уютно, топло… думите му те прегръщат. Толкова интересни истории, разказани забавно. Всъщност той  за всяко нещо може да ти говори завладяващо и вдъхновено, независимо дали ще е за заека на фокусника или за USB мотика и робота София… Като едно непорасло дете. И сякаш ей-така, между другото ти поднася мъдрости за живота, човека  и неговите чувства.

„Ако тu u Творецът тu сте cu близки приятели, ще разбереш колко велик може да бъде човекът. Колко силен. Колко всепобеждаващ. Цялата Вселена ще е твоя. Цялата Вселена ще е стъклено топче, което можеш да държиш в ръка или да сложиш в джоба си.“ – казва той. И още много други важни неща казва, както подчертаха и Красимира Милчева – известна белослатинска поетеса, журналист, учител /Тя му е била първият директор в училището, където е започнал работа./, и Василка Цачева – литературен критик, и Боряна Петкова, която го поздрави и от името на кмета на Община Бяла Слатина.

А председателят на читалището  Светлина Берова прочете в поздравителния адрес:

„Ти вярваш, и ние започваме да вярваме, че „думите могат да лекуват. Че могат да дават надежда и да спасяват души човешки.“

Благодарим ти за думите!

Гордеем се, че си наш съгражданин, Фенерски!

Гордеем се с теб, Николай!“

                                                                        Валентина Бобойчева