Красимир Каменов: Лоялен екип и доволни клиенти гарантират успеха на „Гергьовче”

Красимир Каменов е роден на 22 април 1961 г. във Враца. Завършил е „Ветеринарна медицина” в Стара Загора. Работил е като участъков ветеринарен лекар, научен сътрудник, а от 1991 г. е в частния бизнес - занимава се с търговия на ветеринарни медикаменти. Председател Съюза на ветеринарните лекари в България 1998-2007г. Сега е втори мандат зам.председател на СВЛБ.

Депутат в 38-ото НС. Бил е областен председател на СДС-Враца, секретар по вътрешната политика на СДС. Член на НИС на СДС 2005-2007г. Женен, с две деца.

- Г- н Каменов, от колко години съществува фирма „Гергьовче”?

- Вече 28 години сме на пазара. Фирмата е дело на група лекари ентусиасти. Реализацията на дейността й беше един дълъг път, който успешно продължава.

- С какви проблеми най-често се сблъсквахте през годините?

- Проблемите са били като при всички около нас, занимаващи се със среден бизнес. Минали сме през инфлация, през загуба на клиенти и проблеми с плащанията. През цялото време сме считали, че трябва да бъдем коректни към клиентите и доставчиците си и може би зароди лоялността ни не сме минали през кой знае какви драматични трусове. Когато си правиш сметката така, че да се разпростираш според чергата си, не може да ти се случи нещо драматично, а можеш да живееш прилично и да си плащаш на хората, с които работиш. През тези 28 години фирма „Гергьовче” се е развивала спокойно и методично. Надявам се, че ще продължи така и за в бъдеще.

- Колко човека в момента работят във фирма „Гергьовче”?

- Към 15 човека в момента работят във фирмата. Голяма част от тях са още от създаването. Не е имало някакво текучество на персонала ни. Конкуренцията на пазара обаче премина през няколко етапа. Един от тях се състоеше в това, че част от фирмите, занимаващи се с дейност като нашата, мислеха, че могат да станат монополисти на пазара. Това така и не се получи. Монополът в България за щастие е мит за дребния бизнес. Той е в най-едрите бизнеси. Трябва обаче да се знае, че на пазара има място за всички. 

- Какви хора най-често търсят Вашата фирма?

- Основно от отрасъла на животновъдството. Когато започнахме да развиваме нашата дейност, във всеки двор имаше кокошки, прасета, агнета, крави. Хората бяха запалени по това всеки да има лично стопанство. С напредването на годините структурата на стопанствата се промени драстично. Първо изчезнаха прасетата като домашни любимци и всичко влезе във фермите. Това, разбира се, доведе до троен спад в цените на  свинското месо в магазините. Преди работихме с всяка баба и всяка керемида, както се казва, докато сега работим с ветеринарни лекари и средни фермери, които се развиват все по-професионално и според мен това е пътят. Във фермите липсват гледачи на животните и това спъва развитието на животновъдството в България. Но проблемът не е в капитала, а в липсата на ентусиасти да гледат животни. В Северозапада има много голям потенциал и с това нашия регион може да се развива.

- Какво месо яде българинът?

- Българинът яде това, което има в големите търговски вериги, което при всички случаи не е вредно и опасно, а това доколко е вкусно и доколко е качествено, е отделен въпрос. Ние развихме много сериозна месопреработвателна индустрия от фермите за птиче и свинско месо.Българските млечни продукти също са уникални,но свежото мляко, което се произвежда в момента, не достига за преработвателната промишленост. 

- Бяхте депутат в 38-ото Народно събрание. Как съвместявахте работата като политик с тази в „Гергьовче”?

С голямата политика съм приключил доста отдавна. Това обаче по никакъв начин не ме прави политически неангажиран. Напротив. Случилото се през 1997 – 2001 година е абсолютно основополагащо за развитието през следващите 20 години и никой не е променил и запетайка от посоката, която сме задали. За мен политиката от последните години е забавила всякакви реформи, защото опитът за реформа среща винаги съпротива. Ако във въпросния период – 1997 – 2001 година, ние не бяхме направили тези реформи, сигурно сега щяхте да празнувате 20 години на Иван Костов като министър-председател. Той не спря с реформите и това бе поводът да започнат турболенциите с царската партия и тройната коалиция. През последните 10 години имаме власт, която много успешно оцелява, без да прави решителни и категорични стъпки. Може би това е голямото изкуство на политиката да оцелееш.

В онзи период ние не бяхме само политици, а и едни млади момчета, които имаха огромно желание да реформират и обновят нещата. Ние направихме всичко, което трябваше. Преборихме се с много системи, които не искаха да се реформират. След това някой трябваше да продължи. В годините не мога да отрека, че тази посока беше запазена, друг е въпросът обаче за темпото. Според мен в момента основното, което притеснява хората, е липсата на дългосрочни перспективи за растеж. Затова хората отиват в общества, които им дават повече перспективи и надежди. При нас развитието е минимизирано. Ако има нужда от нещо, то това е от политическа промяна и от по решителни хора, които да си заложат главата да направят малко по-резки стъпки по отношение на развитието на всички сектори.

- Решителни ли са депутатите от Врачански избирателен район?

- В никакъв случай не се ангажирам да давам оценки на хора, които не познавам, затова ще се въздържа от коментар. Досега слушам само сериозни обещания за това как ще се направят едни работи, които не се реализират вече 10 години. Например двойна жп линия Видин – София, за пътя Ботевград – Мездра, за твърде много неща, които за съжаление се отлагат в далечното бъдеще. Врачанските депутати са функция на средата, в която функционира парламента. Парламентът в момента са занимава с промени в закони на парче, които в голямата си част са предварително договорени от много сериозни икономически интереси. Ако някой министър реши да прави реформа в неговата област, обикновено си заминава скоропостижно. Това например важи за здравеопазването. Там двама министри излетяха като тапи, тъй като бяха решили да правят реформи в лекарствената политика на НЗОК и в начина, по който се харчат бюджетите на Здравната каса. Очевидно е, че няма насърчаване на правене не резки движения.

- Какво трябва да се направи, за да може Северозапада да се развива?

- Северозападът първо и основно трябва да си намери правилните управници. Хората, които милеят за този край и знаят какво искат да променят. Докато Северозападът го управляват парашутисти, които пристигат от някъде за малко и да кацнат на следващия пост няма са се постигнат никакви сериозни резултати. Всичко, което се набелязва като програми и намерения, трябва да бъде ревизирано, анализирано и да се види защо тези неща не се случват. Едни от най-важните неща, на които трябва да се набляга, е инфраструктурата и задържането на хората. Няма ли хора в този регион, колкото и инвеститори да привличаш, каузата е обречена, тъй като няма да има кой да работи в тези предприятия.

- Какво Ви взе и какво Ви даде политиката?

Политиката ми даде изключителния шанс да разбера как функционира системата и това да си го пренеса в личното себеусещане. Дала ми е и страшно много приятели. Така че политиката е една голяма школа, до която за щастие успях да се докосна. Ние бяхме от школата, която не го превърна в професия. За мен политиката е школа и никога не е била професия.

Интервю на Ани Самарджийска