Дестилерия „Свети Трифон“ празнува имен ден на Зарезан

Дестилерия „Свети Трифон“ празнува имен ден на Зарезан

Преди две години Враца се сдоби с уникално място за варене на ракия. Дизайнерски изпипана отвън, дестилерията „Свети Трифон“ предизвиква любопитния поглед на пътуващите по Криводолско шосе. Собственик на приказния казан е бившият военен Сашко Павлов. Той заделя средства от бизнеса си, свързан с охранителна дейност, за да материализира хобито си.

Прави дълги проучвания, посещава много от съвременните дестилерии и производители на оборудване за казани, за да избере най-доброто за своята мечта. Пълна автоматизация, електроника и мини-лаборатория са в основата на качествените дестилати, които се правят при него.

„Да имам казан за мен не е бизнес начинание, а сбъдната мечта.  Винаги съм обичал да правя хубава ракия и да черпя с нея. Всеки може да вложи едни плодове и да изкара спирт от тях, ние обаче тук залагаме на качеството. Аромат на ракията всеки може да придаде, но не и вкус. Моята цел бе варенето на ракия с минимална човешка намеса и успях да го постигна. Автоматизираната система следи процеса непрекъснато- от затоплянето до дестилацията, внедрено е и допълнително охлаждане, нужно за отсяване аромата на плодовете. Електронен е и контролът на оптималната температура за втечняване парите на етиловия алкохол. Всичко е от мед, даже и тръбите за охлаждането, защото тя взаимодейства с течностите  и дава добрия вкус. За мен важно е качеството, а не количеството“, споделя Сашко Павлов.

Обектът разполага с 4 медни казана всеки с 250 л. капацитет. Те са произведени са от кооперация „Бенковски“ в София, която се занимава с тази сфера на дейност от далечната 1948 г. Използван е модел за конячно производство с немски патент. В казаните се варят всякакви видове ракии-според пращината, донесена от клиентите.

„От мързеливи сортове грозде няма как да стане хубава ракия. За плодовите ракии най-добър е резултатът от летни (юнски) круши и кайсии, но български. Важно е как е направен самият материал за ракия. Разполагаме с мини-лаборатория, при която чрез замерване можем да разберем качествен ли е материалът и какво количество ракия ще излезе от него. Съветвам вашите читатели за постигане на превъзходен вкус да отделят семките и обелките на плодовете“, допълва Сашко Павлов.

Дестилерията е с впечатляващ дизайн, с хубави зелени площи около нея и различни кътове. Често туристи се спират, за да я огледат. Повечето от тях смятат, че това е битов ресторант или магазин за вина и ракии. Собственикът посреща хората и дори споделя с тях трапезата си. Визуалната концепция и изработка на изящните детайли по сградата и оградата на обекта са дело на Живко Желев от Казанлък, който е работил и по дизайна на замъка в Равадиново.

Собственикът на казана смята, че от този бизнес няма как човек да възвърне инвестицията си, камо ли да забогатее. От личен опит е видял, че в други страни в Европа има директиви в помощ на хората захванали се с подобна дейност.

„Там е налице директивата 8389 ЕО. Тя дава право на земеделските производители да съхраняват продукцията си под формата на етилов алкохол особено при лоши реколти. Тя е с цел те да не фалират, когато плодовете не стават за пазар. Разрешението е за количество до 2,4 тона, за което получават лесно акцизи и разрешителни, с които изкарват на пазара продукт със своя собствена марка. Директивата би следвало да е за всички държави членки на ЕС,както се прилага в Австрия, Италия и др., но явно при нас правилата се четат по друг начин“.

По традиция в дестилерията ще празнуват на 14 февруари своя имен ден и ще почетат Свети Трифон подобаващо. Наздравиците ще продължат дълго, защото Сашко Павлов прави ракия за лек, а не за пиене!


Дестилерията има уникална визия, дело на Живко Желев- дизайнер на замъка в Равадиново
сн.2


2019-02-14 09:14:04