След потоп – качулка /КОМЕНТАР/

Язовирите в Хайредин изправиха на нокти държавата. Властите се мобилизираха да предотвратят кризата от 2014 г., когато стихията отне домове и човешки животи. Лично премиерът прати министри на място и разпореди да се дадат лелеяните 3 млн. лв. за ремонт на опасните обекти. Борисов дори се вбеси защо грижите за такива потенциално опасни съоръжения са вменени на общините. Истината е, че те не са ги взели сами, а държавата щедро им ги подари. За малка община като Хайредин с бюджет от няколко милиона лева и около 70 % безработица този дар излиза скъпо и на практика не може да се угрижва. Същата е ситуацията и в Криводол, Борован и десетки други общини в цялата страна. Подарените им язовири са техният най-голям кошмар. Като към него добавим проблемът с почистването на речните корита, всяка капка дъжд е потенциален терорист за местното население.

Това е ясно отдавна. Не е ясно само защо жители на хайрединско, мизийско и десетки други общини от години палят свещи и будуват, като завали дъжд, или започна да се топи снега. Куп анализи на компетентните институции показаха недвусмислено, че повечето язовири са в критично състояние и се рушат от десетилетия. Голяма част от тях са дори неизползваеми, но затова пък потенциално опасни. Въпросът е трябваше ли години наред стотици граждани на Хайредин и Мизия да живеят в страх, за да се поеме държавна отговорност за обекти, които заплашват пряко сигурността на населението?

Безспорно адекватните мерки по време на криза са атестат за управленска компетентност. Но още по-добър е превенцията. Затова нека държавата спре да бъде мащеха на общините и да ги спасява, само когато бедствието почука на вратата, или направо отнесе къщата.

Петя ВАЛЕНТИНОВА